След забележителната премиера на „Любов до синьо“ (издателство „Персей“) в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ преди месец и половина книгата вече почти изчерпва тиража си. Рядко в днешно време мерената реч привлича такъв интерес у нас, но Добромир Банев е не просто утвърдено име в съвременната ни литература, той е обичан поет. Това обяснява и жаждата на хората за словото му.
„Любов до синьо“ започна своето пътешествие към читателите из страната. Първите два града, в които книгата беше представена, са Пирдоп и Сопот. През април авторът ще гостува в Хасково, Кърджали и Ловеч, а след това предстоят срещи с почитатели в много от крайморските ни градове.
Не спира интересът и към предишната книга на писателя – сборникът с лирическа проза „Аз съм в другото такси“ (също на издателство „Персей“). Тя претърпя три тиража, затова също е част от литературното пътешествие на Добромир Банев.
„Аз съм щастлив човек. Да си толкова обичан, е преди всичко отговорност. Затова се старая на всеки да обърна нужното внимание. Благодарността в очите на читателите е най-голямата награда за мен“, споделя Банев.
Представяме ви едно стихотворение от „Любов до синьо“, а вие побързайте да си купите книгата, докато не е изчезнала от книжарските рафтове.
Объркан като трилър е светът.
„Любов“ е тухличка в игра на „Лего“.
Излиза пасиансът всеки път –
като в роман
тя предпочита него.
Животът е шампанско и сълзи,
и ягоди, и хрупкави череши...
Като в картина е неотразим –
„мечта“ е еманация на „беше“.
Дъждът вали. Но само пролетта
на прага на пристигащото лято
разбира: тихо плаче любовта...
„Обичам те“ се пише,
всъщност,
слято.
