Велина Томова
Двама мъже обикалят малкото дворче на една къща, която всички сме виждали, макар и по телевизията.
Обсъждат, понеже няма какво друго да правят, навиците на една жена, с която по принуда в момента живеят.
„Виж я, казва единият, гримовете й разхвърляни, леглото й неоправено, онзи ден АЗ трябваше да я накарам да изчисти боклука, който ти беше направил, а тя ми се разсърди“…
Аз пък нямаше да се сърдя. Щях да му покажа къде е метлата и да продължа да се гримирам.
Защото полът не предопределя домакинските задължения. Запомнете го най-сетне. Ако на някой му е мръсно, да си изчисти. Ако някой иска утре да има чиста риза, да се научи да пуска пералня.
Не е трудно, синът ми вече го прави, а е на 7. Две копчета са, в крайна сметка, по-малко от на смартфона.
Откакто жените работят, гласуват и имат право на собствена банкова сметка (не е отдавна, всъщност), оттогава на всички им стана ясно, че няма женска и мъжка работа.
Има работа и хора, които да я свършат. А не мъже, които смятат, че цялата домакинска работа е за жените, а за тях е само лежането.
Редът не е в женски род. Даже на български е и в мъжки. Но българският мъж или поне онзи, който много иска да го показват по телевизията, смята, че жената не е достатъчно жена, ако не й е всичко по конец и ако не е с метла и престилка.
Обитаваш ли един дом, трябва да го поддържаш, без значение от пола. Заради хигиенни и естетически причини, за удобство и за да си намираш лесно чорапите.
Не е важно дали е мъж или жена, уважаеми разхождащ се и на всичкото отгоре женен човеко.
Жената не е слугиня, чистачка, миячка и готвачка. Тя прави тези неща, ако иска и когато поиска, защото така показва, че те обича и иска да ти създаде уют.
А не защото полът й я задължава.
Или ти си толкова неспособен, че не можеш и с метла да пометеш?
