Божена Панделиева
Родена съм през август. През август е родена и майка ми, и баба ми. И най-хубавите, и най-тъжните неща в живота ми са се случвали през август. Появата ми в края на август сякаш ме е предопределила – винаги на границата между веселие и носталгия, радост и меланхолия.
Преди време, рождения си ден свързвах с радостта, че ще видя майка ми (тя работеше много) и притеснението, че 15 септември наближава.
Днес имам щастието да я виждам всеки ден и 15 септември вече няма значение. Днес август носи благото спокойствие на топла лятна вечер, миризмата на море, красивите залези, но и лекия хладен полъх късно вечер, който ми напомня, че колкото и да е прекрасно лятото, есента винаги идва.
Август е рамката, която затваря всичко, започнало през пролетта. Морето става по-мътно, носи емоции, радости и тъга, които е събирало цяло лято и ги изхвърля на пясъка, за да се пречисти за следващата година.
Тази година моето лято ми подари ми подари Барселона през юни. Получих я изпълнена с обещанията, че всичко предстои, сякаш лятото ще е вечно. Получих я омагьосана, вълшебна и шарена, така както Гауди я е измечтал и създал.
Разбрах колко е хубаво да влезеш с дрехи в морето и колко е прекрасно за усетиш връзката между себе си и природата. Разбрах, че на пейка в парка Гюел може да се чувстваш на върха на света и че няма нищо по-прекрасно от това да се изгубиш из малките улички в Готическия квартал.
Разбрах, че Саграда Фамилия прилича на множество пясъчни кули, които обаче не се рушат от септемврийски полъх, защото човешкият гений е надвил дори силите на природата.
Месец юли ми подари Лондон. Лондон, където прекарах пет години, но който, както всеки път, видях по нов начин. Лятото в Лондон лъха от нагорещените фасади на сградите, носи се по пътечките на препълнените паркове и се усеща с всички сетива на оживените спирки и гари.
Лондонското лято носи еуфорията на неочакваното и незаслужено слънце, пробило през облаците на вечната английска есен. Донесе ми увереността, че и на най-мъгливите небеса слънцето може да изгрее и да се задържи, поне за известно време.
Август. Август ми подари Белград. Град, за който нямах никакви очаквания, а се превърна в най-вълшебното ми и емоционално пътуване.
Лятото в Белград носи носталгията на някога процъфтяващ град, съсипан от войни, но въпреки това безкрайно красив и с достойнство носещ раните от многото поражения.
В Белград опитах и най-истинския вкус на отлитащо лято, което с всички сили се опитвам да задържа, но усещам как изтича като пясък между пръстите ми.
Дъхът му беше концентриран в на вид непретенциозен коктейл с неподобаващото име Манифактура. Малинова ракия се смесва с мед, амарето, просеко, сода и лимонов сок и създава вкус, който не може да се опише, а само да се преживее.
Тайната обаче се оказва не в съставките, а във времето, мястото и най-вече мига, който никога няма да се повтори.
Да, коктейлът може да бъде приготвен и вкъщи, но магията на момента изчезва като зелените листа от клоните на дърветата покрай Дунав, които се носят небрежно по течението на реката.
Август ми подари и най-голямата изненада, която съм срещала отдавна – малко преди границата с България се намира манастир Света Богородица, за който никога преди не бях чувала.
Появи се след един завой като призрачен замък сред вече оцветените от есенни краски гори и ни прикани към себе си. Манастирът е едно от най-магичните места, на които съм била. Датиращ от 14 век, той е напълно реставриран и монахините произвеждат на място всичко, необходимо за съществуването им.
Попадаме тъкмо навреме за вълшебния залез, който украсява небето в тъмно червено, бледо червено, розово, докато накрая не се скрива зад тъмнозелените хълмове. Пожелавам си нещо, което вярвам, че ще се случи. Но за съжаление и най-красивите залези се превръщат в звездни небеса, и най-прекрасният август е следван от септември. И най-прекрасните мечти понякога не се случват, но се превръщат в нещо по-красиво.
Лятото ми подари още радост, надежди, смях, сълзи, очаквания, разочарования, вдъхновение, носталгия, събирания, раздели, полета с макове, летящи балони, листа от рози, морски камъчета, ухание на праскови, на море и на обич.
Според Фицджералд, лятната любов е невъзможна, защото лятото е само неудържаното обещание на пролетта, шарлатан, който ни е отнел надеждите, донесени от април и ни води към неминуемата есен.
Като лятно дете, аз винаги ще остана влюбена в лятото и в неговата непреходна преходност, обещанията за дълъг ден и кратка нощ, за безгрижност и вечно щастие. Защото въпреки че цикличността в природата и живота е неизбежна, някъде по света винаги е лято.
