На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано (днес Йешилкьой, Турция) е подписан мирният договор, който слага край на войната между Русия и Османската империя. С този акт България получава частична свобода и се дава началото на Третата българска държава.

Съгласно договора, България става автономна, но васална на империята, държава. Правата на страната ни са били ограничени, с възможност за искане към други държави да признаят новата държава, както и право за сключване на административни, правни, търговски и финансови договори. Окончателната си независимост България извоюва на 22 септември 1908 г.

Трети март се чества за първи път две години след подписването на Санстефанския договор, през 1880 г. Празникът на Освобождението е бил честван като официален до 1949 г., а след 1950 г. е бил изключен от списъка на националните празници на България. През 1978 г. официалните власти все пак решават да отбележат 100 годишнината от събитието. На 27 февруари 1990 г. датата 3 март е обявена за национален празник на Република България.

На този ден България започва да пише най-новата си история, макар да не е участвала като страна в подписването на мирния договор и правата ѝ да са били ограничавани още дълго време. Но не може да се отрече, че без тази първа стъпка едва ли било възможно развитието на последвалите исторически процеси, довели до свободата на страната ни.

Да сведем днес глави пред паметта на загиналите за Освобождението на Родината ни. Повечете от героите не са доживяли да видят народа свободен. Многобройни са имената на хайдути и опълченци, поборници и войводи, които са останали незапомнени във вековете на робството. Но делата им се помнят и не могат да бъдат заличени от сърцата на признателните българи.

Днес поднесете цвете, запалете свещ в памет на загиналите и развейте националния трибагреник. Силата на бялото, зеленото и червеното е голяма, но само един сплотен народ, неподвластен на етническо, религиозно и социално разделение, е способен да продължи да живее в свободната си Родина.