Днешният ден е официално обявен за Ден на българското кино с Държавен указ през 2005 година. На днешният ден празнуват всички, работещи във филмовата индустрия, а защо не и милионите зрители и почитатели на качествените български филми.

Поводът точно тази дата да бъде избрана е първата прожекция на първия български игрален филм “Българан е галант”, състояла се в далечната 1915 г., в столичното кино “Модерен театър”. Сценарист и режисьор на немия черно-бял филм е Васил Гендов, който изпълнява и главната роля на Българан в партньорството на Мара Липина, актриса от Народния театър.

За съжаление филмът не е съхранен на лента до наши дни. Оцелели са само няколко кадъра от него. Сюжетът на лентата е прелюбопитен и е много актуален с чувството си за хумор и изобретателността на Edna дама, решила да даде урок на софийски бонвиван. Господинът купува цветя, развежда дамата на пазар, плаща дори сметката в изискан ресторант, когато ненадейно с файтон се появява съпругът и дамата зарязва злополучния ухажор, оставяйки го само с бакшиш за добър носач.

Макар, че днес вече не се снимат такива филми, историята на българското кино може да се похвали с разнообразие от сюжети, жанрове и актьори звезди. Въпреки продължаващите проблеми, свързани с финансиране на киното ни, въпреки безкрайните опити да се класираме за големите престижни световни награди, българските филмови творци не се отчайват, не губят кураж и талант. И затова заслужават да им кажем едно –  ние сме с вас! Нека достойно ги уважим и изгледаме поне един български филм днес или тази седмица.

Критиците и скептиците веднага ще наддадат глас и ще кажат, че днешното ни кино е в криза, че едно време сме имали филми, които са гледани наистина масово и се помнят още и днес. Но нека не бъдем жестоки и да погледнем на развитието на киното ни от страна на обективно променящите се обстоятелства и среда. Главните упреци към българските филми са свързани с кахърността на темите и сюжетите, бавното и невинаги разбираемо действие, липсата на  спец ефекти, традиционно неясните финали и излишната претенциозност.

На днешния празник трябва да признаем, че българското кино се люшка между излишна умозрителност и отвлеченост от една страна и откровен флирт с масовия вкус, използвайки евтин хумор и непретенциозни сюжети. Към основните проблеми трябва да се добави и липсата на добри сценаристи и диалогисти.

Все пак надежда има. Фактът, че световните фестивали обръщат благосклонни очи към някой и друг български филм, ни изпълва с патриотична гордост и поне провокира любопитсвото на родната публика.