Днес честваме 139 години от Съединението на България. На 6 септември 1885 г. хиляди българи, живеещи на изкуствено разделена територия, се обединяват и заживяват заедно вече не само духом, но и без географско разделение помежду си.

Това е една забележителна дата в историята на страната. След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединение с освободените българи.

Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, който трябва да осъществи съединяването на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.

През февруари 1885 г. начело на комитета застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и е обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

Във времето след този радостен за целия народ ден обаче идва предизвикателството Съединението да бъде опазено и защитено. Редица общественици и революционери дават живота си за тази национална кауза, родила се и живяла години наред в умовете и сърцата на българите, разделени несправедливо от Великите сили.

Фактът, че днес празнуваме 138-та годишнина от националното Съединение, доказва и девиза, че именно „Съединението прави силата“.

И днес актуални остават поуките от този изстрадан, но тържествен акт за България, а именно, че обединен около една кауза и една цел, превърнати в години бленувано желание, българският народ е силен и в състояние да постигне всичко.

Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.