Днес е денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български национален празник. На тази дата у нас се почита създаването на глаголицата от братята Кирил и Методий.
Първите известни свидетелства за отбелязването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен.
За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. Св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
Говорим си за...
По повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в много градове в страната се организират тържествени шествия.
Повече от 4300 нови думи пък са се появили в езика ни за 20 години.
За са установи трайно една дума, тя трябва да се използва поне 10 години, твърдят езиковедите.
Като типичен пример за нова дума, която обаче се изрича поне веднъж на ден е „селфи“.
Ако до преди ерата на „Фейсбук“ никой не беше чувал за нея, в момента тя не само е навлязла в речта, но и изместна думи като снимка, например.
Дигитализацията и социалните мрежи са причина за поява и на думи като „блог”, „поствам” и „туитвам”.
Бумът на новите думи обаче идва с демокрацията.
Има и такива, които звучат по различен начин за различните поколения. Така постепенно умират и думи като „уокмен” и „пейджър”.