Родена във Франция през 1971 година, Елиф Шафак прекарва по-голямата част от живота си в пътешествия по земното кълбо. През годините учи, пише и преподава в различни страни в Европа, Близкия Изток и в САЩ.
Първото си литературно отличие - наградата "Руми", печели още с дебютния си роман през 1998 година. Днес я определят за най-популярната жена писателка в Турция, с дванадесет издадени книги, преведени на повече от 30 езика и множество публикации в престижни печатни издания като "Гардиън", "Монд" и "Ню Йорк Таймс".
До навършване на 35-годишна възраст самата тя описва себе си като писател на първо място, после номад, космополит, любител на суфизма, пацифист, и жена. Но след това идва майчинството...
В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга "Черно мляко" писателката разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете Елиф Шафак изпада в тежка следродилна депресия. По думите ѝ тази депресия я откъсва от единствената страст в живота ѝ, която дотогава е поставяла над всичко – да пише художествена литература.
В "Черно мляко" Шафак говори за въображаем "харем от шест малки жени" или дребни Палечки, които по това време открива, че живеят вътре в нея. Всички тези Палечки са проявления на различни аспекти на личността ѝ, които се борят една с друга за надмощие.
"Вече познавах четири от тях", пише тя. "Другите две срещах за първи път. Осъзнавах, че ако не беше извънредното положение – следродилната депресия, в която бях изпаднала – никога нямаше да ги видя в нова светлина и те щяха да продължат да живеят в тялото и душата ми, без изобщо да се слушат една друга, като съседи, които дишат един въздух, а никога не се поздравяват любезно".
С типичното си сладкодумие и характерен стил Елиф изследва собствените си чувства, представите си за майчинството и разбиранията си за кариерата на страниците на "Черно мляко". На светлинни години от идеала за майка, тя се наслаждава на независимостта си и отказва да пренебрегне страховете си около влиянието на брака и децата върху най-централната ѝ същност, тази на писател.
Тя се изправя срещу всяка една част от себе си, срещу шестте Палечки, и съпоставя своя опит към този на други жени писатели. Силвия Плат, Зелда Фицджералд, Вирджиния Улф, Айн Ранд, Симон дьо Бовоар, Дорис Лесинг, Жорж Санд, Луиза Мей Олкът – списъкът е дълъг и никое име не е споменато случайно.
И подобно на останалите ѝ творби, и тук Шафак увлича читателите да се впуснат заедно с нея в търсене на отговори на общочовешки и универсални въпроси. "Черно мляко" е оригинална, изпълнена с хумор и прозрения книга – задължително четиво за всички жени, които някога са се чувствали на кръстопът, и за мъжете, които са били до тях в тези моменти. Защото, както пише Елиф, "всъщност, ние не сме друго, освен тези разногласия и напрежение, освен трудно постигнатата хармония между взаимно изключващите се страни в характера ни."
"Черно мляко" е книгата, която разказва как тя се изправя пред своята вътрешна разноликост и се научава да бъде цялостна.
В България книгата е издадена от ИК "Егмонт България". Това е четвъртата издадена у нас творба на Елиф Шафак след бестселърите "Любов", "Копелето на Истанбул" и "Чест". Книгата първо излиза в Турция през 2007 г., като правата за нея са продадени в още 10 страни, сред които САЩ, Канада, Германия, Франция, Италия.
У нас "Черно мляко" е в книжарниците от началото на декември. Преводът е дело на Емилия Л. Масларова.
