Канкун, Мексико. Мечтаното новогодишно пътешествие. Докато в София си честитят първия сняг, тук е топло, цветно и екзотично.
Но хубаво екзотично. Модерно екзотично. С безупречно обслужване, с невероятни ресторанти, с живот, толкова различен от европейския, че започваме да се чудим кой е „първият свят“ - тук или там.
Вечерята ще е предизвикателство. Ресторантът е „Черната дупка“ и условието да го посетим е да сме облечени изцяло в черно.
На входа ни предупреждават, че страдащите от панически атаки, клаустрофобия и подобни състояния не е препоръчително да вечерят тук. Както и че не можем да напускаме ресторанта, докато не приключи 90-минутната вечеря.
Поемаме си дълбоко въздух, защото всеки от нас има своите малки особености, но не се отказваме. Влизаме и сме готови да запомним всичко. Снимките и видеото са забранени.
Вътре е тъмно. На входа ни посрещат облечени изцяло в черно сервитьори, които ни придружават до черната ни маса в пълен мрак.
Само тънка светеща тръбичка опасва тавана на цялото помещение и превръща белите ръкавици на персонала в искрящи петна.
Предизвикателство за сетивата е да не виждаш това, което ядеш. Пред нас сервират последователно 25 различни ястия.
Странни, екзотични, гурме, картофи на пяна, замразено авокадо, непознати риби.
Нямаме прибори, нищо остро, с което евентуално да се нараним докато се опитваме да вечеряме в пълен мрак.
Храним се с ръце, обслужвани умело от ято сервитьори, които успяват да поднесат всичко в безупречен ред, без да се блъснат, без да разсипят каквото и да е.
На сцената се появяват мимове. Само белите им ръкавици се виждат. С ръцете си описват фигури, опитвайки се да ни подскажат какво вечеряме.
Не успяваме да познаем всичко, но и на никой дори не му минава през ум да си тръгне.
Отнякъде се появяват ръце в бели ръкавици, които започват да ни масажират. Усещаш допира, но не виждаш човека.
Забавно е, необичайно е, единствено по рода си като усещане, като нищо от това, което сме преживели до момента.
Черната дупка ни върна в реалността абсолютно невредими. Но с впечатления за цял живот.
Автор: Ирина П.
Още пътеписи:
Невероятната история на Севилската катедрала
Принцът, който построил 1000 храма за една нощ
История за чудодеен мехлем, тамплиери и подхвърлено бебе
