Признавам си, понякога съм доста глупава. Правя тъпи асоциации, реагирам неадекватно.

Подават ми ръка за довиждане – аз си казвам името?! Говорят ми едно, аз си мисля друго и като резултат, изтърсвам някоя простотия ни в клин, ни в ръкав.

Това е като да си отглеждаш малоумен клонинг, който изведнъж се събужда, обръща всичко с главата надолу, а ти му сърбаш попарата и се червиш заради него след това.

После пак се връщаш към нормалното си състояние до момента, в който спящият в теб идиот отново решава да вземе своите пет минути слава.

Всъщност, Елбърт Хъбард го е казал най-добре: „Всеки от нас е глупак в най-малко пет минути на ден. Мъдростта се състои в това да не превишаваме лимита“. Пет минути, в които ти е позволено да ръсиш глупости, да изглеждаш неадекватно и да се излагаш, както ти си знаеш. Пет минути, в които сваляме маската на безупречността и оставаме само по човешката си глупост и трески за дялане.

Пет минути, в които имаш пълното право да се удариш по челото и да възкликнеш „Боже, колко съм глупава!“. И ако мъдростта се състои в това да не превишаваме отпуснатия ни 5-минутен лимит, то още по-висшата мъдрост се състои в това да излезем от ситуацията като пичове. Защото да се изложиш може да бъде много забавно, стига да реагираш адекватно.

А най-адекватната реакция в тези моменти е да се надсмееш над себе си и да превключиш на режим самоирония. Не е нужно да се извиняваш, не е нужно да гледаш виновно, не е нужно да си посипваш главата с пепел.

Просто се избъзикай със своята глупост. Колкото по-категорично, толкова по-добре. Защото е човешко и защото не е страшно да си глупав, страшно е да не го осъзнаваш и да се правиш, че не се отнася до теб.

А истината е, че всеки някъде някога е бил глупак. Неизбежно е. Казват, че само посредствените са винаги на ниво, а Ошо го обобщава дори още по-категорично – „Да бъдеш постоянно мъдър е глупост“. Затова бъдете глупави... поне 5 минути на ден. Задавайте глупави въпроси. Давайте глупави отговори.

Снимка: netinfo

Реагирайте неадекватно и не се срамувайте от това. Обичайте идиота в себе си, защото той ви приземява най-добре. Напомня ви да не се взимате прекалено насериозно и да не се правите на безгрешни. Защото да се правиш на безгрешен е най-голямата грешка.

Излагайте се, без да ви пука, а след това се самоиронизирайте. Само когато се надсмива над глупака в себе си, човек доказва, че е истински мъдър.

Неслучайно, между мъдреца и глупака има една шега разстояние.

Затова дръжте своя малоумен клонинг близо, а самоиронията си още по-близо. Няма по-мъдро и по-човешко от това.