Ако не бяха Кирил и Методий, техните ученици и многовековният стремеж на българите към грамотност, образование и знание, нямаше да пиша тези редове на кирилица и вие нямаше да ги четете.

Mojehme da pishem taka ili izobshto da ne zapisvame bulgarskite si dumi, a da govoroim drug ezik.

Затова всяка година се вглеждаме в азбуката си, в познатите образи на Кирил и Методий и би трябвало да си даваме сметка за чудото, което всъщност са 30-те ни букви.

Знаци, с които да записваме думите, мислите и мечтите си – наши знаци, а не взаимствани от други.

Знаци, които да могат най-пълно да изпишат звуците от „яйце“, „люляци“ и „къща“.

Представете си, ако трябваше да пишем с латинските букви, как трябваше да изписваме „ъгъл“, „приятел“, „майка“, „църцоря“, „смей се“ и „играй“?

А „пощипвам“, „майски“, „чайки“ и „възхищение“?

Невъзможно. Или пък неточно, неясно и неудобно.

Затова буквите ни заслужават празник. Затова учителите ни, показали ни а и б, заслужават цветя – защото имаме безценен дар, който ползваме всеки ден.

Честит празник!