Въпреки успеха и славата си, първият транссексуален журналист в Индия, Зоя Томас Лобо, се моли за 12 часа работа на ден, за да си плати наема. Режисьорът Бхат Бурхан прекарва три дни със Зоя, за да види какъв е в действителност животът ѝ.  

Тя работи от 5 години, но се оказва, че изпитва трудности относно това да си намери постоянна работа, което според нея се дължи на дискриминация. Около 10% от транснаселението на Индия съобщава, че просията е техен основен източник на доходи поради острата липса на възможности за работа. 

Снимка: VOA

,,Казвам се Зоя Томас Лобо. Аз съм първият транссексуален журналист в Индия. На 28 години съм. Мисля си какво ще е чувството, когато обявят, че съм номинирана за наградите Пулицър. Ние сме възприемани като духовни същества, както и като проститутки. Срещам много хора, които ме мислят за проститутка, но аз ги игнорирам. Казвам на тези хора едно нещо: потърсете името ми в Google.” 

В Индия над 95% от транссексуалното население извършва нископлатена работа. Някои се обръщат към просията като средство за оцеляване. 

Зоя споделя: ,,Точно в момента е необходимо да искам пари от хората във влаковете, защото трябва да си плащам наема. Докато обществото не ни дава възможности, ще просим. Аз съм транс, но нося изкуството в себе си” 

Зоя изкарва 3-4 долара за 12-часов работен ден. Средната заплата в Индия е около 390 долара на месец. 

Зоя допълва: ,,Всички индийци са наши братя и сестри. Нашата конституция говори за това, че всеки гражданин има право да работи, за да оцелява. Транссексуалните хора трябва да имат същите права. Трябва да имаме равни права. Ние също имаме талант в себе си."

Снимка: VOA

Тя разказва: ,,Някои хора помнят детството си като много щастливо. Но не мисля, че съм имала такова нещо. Започнах да се боря на 9 или 10-годишна възраст. На 11 започнах да усещам нещата по различен начин. Всички ми се подиграваха и ме дразнеха. Сестра ми винаги ми е била опора. Тя винаги се застъпваше за мен и казваше на всички да не ме тормозят” 

,,Говорих с майка ми за моята самоличност. Беше период, в който тя не ме приемаше напълно. Живеех на гарите в Мумбай и училището ми не вървеше добре поради това”, допълва Зоя.  

Зоя напуска училище на 17-годишна възраст. Според Националната комисия по правата на човека повече от 35% от транс хората напускат училище до 10-ти клас поради дискриминация, тормоз и малтретиране от връстници и учители. 

Снимка: VOA

,,Когато излизам да прося пари във влаковете, много хора имат това погрешно схващане, че сме неграмотни. И така, те правят непристойни коментари за нас. Те са изненадани, че мога да говоря свободно английски”, разказва още тя.  

Транссексуалните хора получават правна защита от дискриминация през 2019 г. Когато законът е приет, само 6% от транс хората имат официални работодатели и почти никой не работи в правителството. Девет години след законното признаване на третия пол, Зоя все още трудно може да бъде приета. 

Зоя е работила с Google India и марката за знаменитости K-Beauty. Участвайки в проекта на Google India, тя се надява на нови успехи в кариерата си и положителна промяна. 

Прочетете още: 

• Излекувай травмата: как една млада жена се опълчи срещу сексуалното насилие в Индонезия  
• Истинската жена воин: африканската кралица, която защити народа си от робството  
• Гласът на безгласните: Как една журналистка от Индия се изправи срещу омразата с думи  
• Историята на две украински майки, бягащи от руската инвазия  
• Вода за злато: как една индийска жена се изправи срещу природните стихии с песен  
• Малка стъпка за голяма промяна: полицайката, която говори вместо онези, които не могат  
• С достойнство пред несгодите: Историята на финансистката от Кения, която работи като кондуктор  
• Модерните амазонки: Как група мексикански жени пребори стереотипите чрез спорт