И извън София има прекрасни спектакли, които не са за изпускане. В поредица от текстове Edna.bg ще се опита да ви ги представи.

Започваме с номинирания за "Аскеер" спектакъл на ДТ–Благоевград – "Бягство от Москва" по пиесата на Уилям Никълсън. Режисьор е Петър Пейков, сценографията и костюмите са на Юлияна Войкова–Нойман, а в ролите ще видим Албена Чобанова (номинация за "Аскеер" през 2011 г. за главна женска роля), Лъчезар Кацарски и Димитър Захариев – гост.

"Отстъпление от Москва'', както е оригиналното заглавие на брилянтната британска пиеса на Уилям Никълсън, няма нищо общо нито с военната тематика, нито с руската столица. Заглавието обаче много точно съответства на стройната система от метафори, заложени от автора и прекрасно поставени на сцена от екипа на спектакъла.

Москва, както знаем от вечната класика на Чехов "Три сестри", е символ на обетованата земя, на недостижимата любов и щастие. Бягството от там може да бъде разбрано като отказ от мечтата. В този смисъл Никълсън разглежда брака като отстъпление от щастието. Бягство.

Бракът е борба за оцеляване, бойно поле, което сблъсква двама непримирими противника, използващи всякакъв арсенал от средства за манипулация и надмощие. Децата в тази битка по дефиниция са жертва. Бракът е война, която започва с добри намерения. Залагайки на този ключ, режисьорът Петър Пейков е избрал военни маршове като музикален фон, тромпетни сигнали за начало на всяка сцена, маршови стъпки на ботуши и милитъри звучене на всяка сцена - своеобразна битка за печелене на войната. Всичко е решено в строго фиксиран ритъм - и жестовете, и дуелът с реплики, понякога толкова нагорещен, че словесни шрапнели заплашват да засегнат някой по-чувствителен зрител.

Актьорската игра на триото зашеметява с детайлност и пълно потапяне в историята и персонажите. А сюжетът не е нищо ново под слънцето. В навечерието на годишнина от сватбата съпругът напуска семейното огнище заради любовницата си, а рядко навестяващият дома пораснал син е неволно замесен и поставен в ролята на арбитър на разразилата се семейна война. В последващите сцени на надцакване, изнудване, ожесточено бранене на душевни територии най-добра е Албена Чобанова, която съвсем с право бе номинирана за най-добра актриса в главна роля от Академия "А’аскеер".

Женствена, секси и предизвикателно закачлива в пясъчните костюми с кройки от американската мода на 50-те (страхотна работа на Юлияна Войкова-Нoйман) редовата актриса на Благоевградския театър е истинска фурия, която по мощ и въздействие може да мери стихията си с Бойка Велкова. Албена Чобанова е истинско откритие и всеки театър би се гордял да я има в трупата си. Достойно й партнира Лъчезар Кацарски, който играе един понапълнял, апатичен и като че ли уморен от живота лъв. Чудесен и неотстъпващ им на сцената е младият Димитър Захариев, доскорошен студент, а сега – млад актьор със сериозна и запомняща се роля.

Поднесена с чувство за хумор и перфектно изработена ритмична партитура, драмата на Никълсън непрекъснато ни напомня, че бракът е жестока война. Война, в която най-страшна е безмълвната конспирация на силния срещу слабия. Трябва ли да изпитвам вина, ако спася себе си, а оставя другаря си? Вината на оцелелия е, не че убива другия, а че не му помага да живее. По-силният може да оцелее само, ако изостави по-слабия. Става въпрос за ситуация, в която със сигурност всички ще умрат.