Вяра Иванова
Август си отива тихо, лениво и парещо. Август е пясък, мирис на море, сол по кожата, слънчеви усмивки, боси крака, свобода. Той е мечта за вечна идилия и носене на къси панталони целогодишно. Август е като обещание, скрепено с много надежди, неразрушимо, винаги там, винаги наше.
Август си отива и никой не може да го спре. Решил е дните му да изтекат бързо, шеметно, горещо, точно като във всяко минало и бъдещо лято. Август е константа - най-топлата и най-неразрушима константа.
Следващото лято може би няма да си там, където си сега. Следващото лято около теб няма да бъдат същите хора. Следващото лято дори ти няма да си човека, който си днес. Но следващото лято отново ще има август и отново ще мечтаеш за свобода и мирис на море.
Август си отива. Ще се завие през глава до следващото лято. Босите му крака ще стърчат от края на леглото и като пясък, останал по дрехите, ще напомня за себе си от време на време.
Ще го виждаш в септемврийското циганско лято. В усмивките на децата, които ще продължат да тичат пред блока. Ще го виждаш в сините очи на някой случаен непознат и в онази ефирна рокля, която ще стои с месеци скрита в гардероба.
Август скоро ще се превърне в септември. Ще остави след себе си разбити сърца, копнежи и много вълни. Но август няма да си отиде от едно единствено място и това е твоето сърце.
Защото август не е просто месец, той е начин на живот. Той е сладко безвремие, горещи дни, дълги нощи, мастика, диня, таратор и много смях. Довиждане, август, благодаря ти, че ми се случи!
Прочетете още:
- С аромат на печени чушки и детство
- Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
- Любовта решава да умре
- Понякога всичко, от което се нуждаем, е малко самота
