Атанасовден е християнски празник, на който се почита паметта на Свети Атанасий Велики. Българската православна църква го отбелязва на 18 януари. Именици днес са: Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Насо, Нася, Начо, Живко, Живка, Тина, Тинка, Таню, Таска, Таско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Траян, Траяна, Татиана, Татяна, Трайка и производни от старогръцкото "атанатос" със значение "безсмъртен".
Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. сл. Хр. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.
В народните вярвания Свети Атанасий е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той се отправя към планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си зимо, идвай лято!". Затова и празникът е известен като "Среди зима".
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за омилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За омилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка.
На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната се пече свинско с бамя, а моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора. На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат мястото няма да зарасне лесно.
