Днес почитаме Свети Атанасий Велики, който е роден през 295 г. в Александрия. Почитаме го заедно с архиепископ Кирил, двамата спасили християнството от арианството и несторианството.
Имен ден празнуват: Атанас, Наска, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос" със значение „безсмъртен".
Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, затова на места се нарича и "Среди зима". Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква: "Иди си Зимо, идвай Лято!".
Празника има и антипод - Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.
Свети Атанасий се смята за брат на Св. Антон. Двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан "сладки и медени". Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят.
Характерна е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. В миналото хората проверявали запасите си от храна и дърва на Атанасовден, за да знаят ще стигнат ли до пролетта. Ако нямали, се запасявали. Казвали, че след тази дата денят нараства "колкото скача тригодишен елен".
Говорим си за...
В българските народни вярвания Св. Атанасий е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон - обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони.
В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.
На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светецът, за да излекува тежка болест или страшно премеждие. Празникът се свързва и с ритуала "побратимяване", който се изпълнява и на Ивановден.
Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.