Част от детските стихотворения и приказки, без които не можем, са тези на великия Ален Разцветников. Той е от този тип автори, които задължително трябва да четем от време на време и като големи.
Не за друго, а за да си спомним как сме разбирали живота тогава и как го разбираме сега.
Защото нищо не е по-важно от това как си възприел света в детството, за да знаеш как да го разбираш като възрастен.
В далечната 1924 г. при редактора на списание „Детска радост” Ран Босилек, идва млад и строен мъж, който носи няколко свои детски стихотворения.
Те са подписани с красивия псевдоним Разцветников. Щом ги прочита именитият писател разбира, че на небосклона на българската детска литература е изгряла нова звезда. Това е Асен Разцветников.
Оттогава почти във всеки брой на списанието се появяват кратки, но завладяващи със своята богата образност, мелодичност, закачливост и невероятно чувство за хумор творби от Асен Разцветников. Само за няколко години той става любимец на хиляди български деца.
Асен Разцветников, псевдоним на Асен Петков Коларов, е роден на 2 ноември 1897 г. в село Драганово, Великотърновско. Баща му е учител. Майка му – призната в селото певица – умира, когато момчето е едва на четири години.
Втората му майка го обиква и отглежда като роден син. Тя му вдъхва любов към народните песни и приказки. Докато пасе бащините волове, той чете поредната книжка или пък рее поглед в далечните върхове на Стара планина, а игривите звуци на глинената му окарина огласят простора.
Веднъж, когато играят на брега на река Янтра, Асен вижда как пакостливо момче улучва с прашката си пойна птичка. Синът на учителя прогонва злосторника, погребва птичето и дори му прави „паметник”, на който написва: „Тук, под сухата тревичка, спи убита пойна птичка! А пееше тя за нас с чудния си сладък глас.”
Така се ражда първото стихотворение на бъдещия голям поет. Асен Разцветников започва да публикува свои хумористични стихотворения за възрастни още като гимназист, но тъй като не харесвал рожденото си име, още първите си стихове лирикът подписвал като Хенри Фей, Множко Гладнев, Кент, Пчела…
Докато на хоризонта не се появява виновника за псевдонима му. Това е Райна Савова, млада учителка от родното му село, с която той се запознава на една вечеринка, където тя му поднася една тава със сладки през 1918 г. Двамата си дават обет никога да не се свързват в семейства, но и никога да не прекрачват прага на истинското приятелство, тъй като и двамата са болни от неизлечимата тогава белодробна туберкулоза. Една сутрин поетът отишъл сияещ при Райна и ѝ казал: „Измислих си псевдоним – Светлоструйников!”, а тя му отвърнала: „Луд ли си? Я се чуй – струи от мене светлина! Голяма глупост… Разцветников! Това е твоето име!”.
Ето и една част от нещо негово, което завинаги остава любимо наше:
Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората
гол и бос.
Тупа крак —
так-так-так,
като същ юнак.
Ходил, ходил,
па се спрял,
три кола мухи изял,
тупнал крак,
тръгнал пак —
бре-бре, че юнак!
