Защо е решила да лекува душите на хората, защо вярата и Бог са нейното спасение, какво е научила за любовта и кои са чудесата в живота ѝ разказва психологът Ани Владимирова в откровен разговор с Деси Банова-Плевнелиева в рубриката „Тук и сега”.

"Това, което знам за себе си, е от роднините ми. Била съм спонтанно дете, умно, но много бързо съм загубвала интерес. Предполагам, че съм имала някаква форма на дислекция", разказа тя.

10 психологически факта, които ще променят начина, по който виждате света

10 снимки

По думите ѝ никога не е имала самочувствието, че лекува душите на хората. "Винаги съм вярвала, че трябва да се занимаваш с нещо, което ти се отдава, за да ти е лесно да го учиш и да ти е приятно да го работиш", добави тя.

"Още от времето на промените, на 10 ноември влязохме в заешка дупка - нищо старо не работеше, нищо ново не беше измислено. Създадохме едно-две поколения на самотни и отчуждени деца. Накрая стигнахме досегашната диагноза "загуба на доверие" - ние си нямаме доверие, а това ни прави мнителни, подозрителни, в очакване на враждебност, на агресия, което ни пречи да се свързваме и ни води до девиации на личностно и социално ниво", смята Владимирова.

Пълното интервю с Ани Владимирова вижте във видеото по-горе!