През последните няколко години необикновения подход към живота на Алексей Бъчев прототип на главния герой в книгата "Животът може да е чудо" от Ивинела Самуилова, среща все повече съмишленици.
Романът, преиздаван няколко пъти, наскоро оглави класацията в конкурса „Книгата, която ме вдъхновява”, а бившият военен психолог, който разбива вредните стереотипи с абсурдни действия и широка усмивка, редовно отговаря на въпроси на читателите на Edna.
Този път екипът ни го потърси с няколко въпроса за чудото по Коледа и по принцип.
- Г-н Бъчев, само по Коледа ли се случват чудеса?
- Коледа е идеално време за чудеса – точно толкова обаче, колкото и всеки друг ден от живота ни. Натоварването на този празник с подобни очаквания има своите исторически и социални обосновки в западния модел на възприемане на света и като следствие – подредба на живота. Най-общо казано, тази нагласа е „или-или”.
Дихотомна форма на живеене – естествено/свръхестевствено, щастие/нещастие, чудо/реалност. Т.е. реалността, убеждава ни матрицата, не е чудна, но пък колко щедро – и полезно за търговията – получавате (неработен) ден за чудеса (защото го заслужавате!, както ни уверяват рекламите).
- Значи ли това, че вие не харесвате празника?
- Подозирам, че думата „празник” е измислена от някой зевзек – може би от истинския дядо Коледа, останал под прикритие. Наистина, няма нещо по-празно от това да пълним живота си с подобно фалшиво чудо-съдържание. Но слава Богу, всеки може да преживее един празник – важното е, че остават много пълници – т.е. дни, които можем да си пълним с автентично чудно съдържание.
- Как да променим нагласата от живот в очакване на празници към живот в пътници?
- Ще ви отговоря с една история, споделена в групата „Животът може да е чудо”. Една от участничките пробвала различни идеи, за да си намери апартамент под наем, но все „удряла на камък”, както тя се изрази.
В един момент обаче явно е стигнала до насищане с тази „игра” и тя заявила: „Писна ми да удрям на камък – от този момент започвам да чукам на дърво”. И започнала да го прави – буквално. Де що види дърво – почуквала го, като пародия на популярното суеверие за късмета. Когато набрала номера на телефона на следващата обява, оказало се, че апартаментът не само е свободен, но и отговаря на изискванията ѝ.
Ето така се сменя нагласата. Заменяме сериозното заиграване със забавление.
Решаваме, че повече няма да удряме на камък, а ще чукаме на дърво и започваме да пълним живота си с „чудеса”.
С други думи – започваме да живеем нормално, защото чудото е нормата на живота!