Моника Петкова и Александра Георгиева са зашеметяващи. Въздишаме като ги гледаме как са красиви и нежни като изписани яйца, а в същото време се респектираме от невероятния брой купи и медали на световно ниво и то по... кикбокс.

Срещаме се с тях дни след престижното домакинство на елита в кикбокса, което се случи между 18 и 21 април.

Европейската купа по кикбокс се проведе в зала „Колодрум“ в град Пловдив, а организатори на събитието бяха спортните клубове „Стар тийм“ от гр. София и „Бултрас“ от гр. Пловдив, съвместно с Българска Конфедерация по Кикбокс и Муай Тай.

Това е последната Европейска купа за тази година от общо четири включени в календара на Световната федерация по кикбокс „WAKO“.

Получаването на домакинство на подобен форум е огромно признание за България и предполага пълно доверие от страна на Световнатна федерация към нас.

Екипът на Edna.bg решихме да разберем повече за дамите от тях самите - за това как нежни създания като тях са избрали този спорт, как успяват да запазят женската си енергия и какво е следващото им мечтано постижение. Вижте в откровен разговор с Моника Петрова и Александра Георгиева:

- Занимавате се със спорт от деца. Класическото разбиране е, че момиченцата се записват на балет и танци, а момченцата – на бойни изкуства и футбол. Как вие двете попаднахте в залата, но не с пачка, а с ръчичка, свита в юмрук? 

Моника Петкова: Случайно преди около 10 години, в училището, в което учих, отидох на тренировка от чисто любопитство. Спортът ме впечатли, хареса ми и до ден днешен не съм спирала да го практикувам. 
Александра Георгиева: Аз лично се занимавах дълги години с хорово пеене, обикалях по турнета в цял свят и представях България на международната сцена. Наложи се да прекратя, поради здравословни причини.   Междувременно се занимавах със спорта кикбокс, към който се насочих като извънкласна дейност в училище. В момента, в който загубих възможността за изява на певческата сцена, аз насочих цялото си внимание и усилия към спорта. С постигнатите резултати смело мога да кажа, че въпреки загубата си в света на музиката, успях да открия новото си призвание. 

ВИЖТЕ КАКВО КАЗА АЛЕКСАНДРА ГЕОРГИЕВА В ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ ЗА GONG.BG 

- На какво ви научи този спорт през годините? 

Моника Петкова: Освен на дисциплина, постоянство и самоконтрол, кикбоксът ме научи как да преследвам и постигам целите си.
Александра Георгиева: Спортът ме научи на много неща. Възпита у мен чувството на уважение, на силен дух и на постоянна жажда за развитие. Помогна ми да открия силните си качества и черти в характера, както и слабите. Най- важното е, че ме научи да имам комбинативно мислене. Благодарение на това умение съумявам да съчетавам работа, спорт, образование, личен живот, благотворителни кампании, семейни ангажименти и т.н. Създадох приятелства по цял свят, което ми даде възможност да контактувам с различни култури и нации, това ме обогати извън спорта. 

- Всеки спортист има своето най-сладко постижение. Кой е любимият ви медал и защо? 

Моника Петкова: Всички медали и купи от Световни, Европейски и Републикански първенства, Световни и Европейски купи, и международни  турнири са ми ценни. Но най-запомнящият и любим момент ми е, когато завоювах първата ми  индивидуална Европейска титла. На много от състезанията съм участвала като изявен фаворит. На споменатото Европейско първенство в Унгария, не бях сред тях. Преборих се с конкуренцията и изпитах удовлетворение от постигнатия резултат. 
Александра Георгиева: “Най- сладкото” ми постижение е отличието “Най- добър спортист при жените в татами стилове” за 2021 година, на Европейското първенство за юноши и кадети в Будва, Черна гора. Там успях да завоювам две европейски и една вицеевропейска титла в различните стилове. Любимо е защото получих признанието на изявени състезатели, треньори и съдии. Това беше за мен тежка година и триумфът в нейния край ми донесе удовлетворение от положеният труд.  

Моника Петкова: Нежното лице на кикбокса в България

10 снимки

- Връщаме ви в онзи миг – колко усилия преди него и колко гордост от него вложихте и изпитахте?

Моника Петкова: За състезанието проведох изключително интензивна подготовка. През тази една година преминах през много лишения и травми, които преодолях. На състезанието участвах в три стила, в които изиграх много трудни срещи. Успях да се класирам на три финала и да спечеля два от тях. Най-голямата гордост, която аз и всеки един спортист може да изпита някога, е в негова чест да прозвучи химнът на родината му. Това чувство е незабравимо и неописуемо. 
Александра Георгиева: В тази година аз взех важно решение за моето развитие в този спорт. Преместих се в най-големия и успешен отбор в България - “Стар Тийм”. С тях започнах усилена подготовка, освен в стила, който тренирах от 10 години, в още два. Имах няколко подготвителни състезания преди европейското първенство и след него, доказателство за успеха бяха моите титли. Неописуемо е чувството, трудно мога да намеря думи, тогава плаках почти след всяка победа, емоцията вземаше връх.

- Със сигурност сте чували коментари от сорта на: „Ама как ти, едно такова нежно момиче, се хвана с кикбокс?“ Как отговаряте на тях?  

Моника Петкова: За мен кикбоксът е спорт, който може да се практикува от всички. Развива тялото и мисълта, придобиваш самочувствие, при необходимост можеш да се защитиш и помага да взимаш правилни и навременни решения в различни ситуации. 
Александра Георгиева: Да, постоянно хората се учудват как едно момиче може да се занимава с такъв тип спорт. Някои коментари са по-груби от други, но истината е, че когато правиш нещо с любов, то ти се отблагодарява по най-добрия начин. Отговорът ми е: “Аз съм толкова красива и нежна, благодарение на любовта ми към спорта” 

- А как успявате да запазите женската си енергия?

Моника Петкова: Като всяко момиче на тази възраст съм суетна и полагам грижа за външния си вид. Спортът никога не ми е пречил за това. 
Александра Георгиева: Подхранвам женската си енергия и излъчване, печелейки мачове. Всички смятат, че наградата е най-хубавото чувството, което изпитваш по време на състезание. Но най-силното усещане е, точно след като си победил противника и ти вдигат ръката, тогава усещаш истинската женска сила, която всяка една от нас притежава. 

- Какво планирате като следваща цел за постигане или мечта за сбъдване? 

Моника Петкова: Единственото нещо, което не съм постигнала в този спор е да стана Световен шампион, била  съм няколко пъти Европейски, Вице световен както за девойки, така и за жени. Желанието ми е да стана световен шампион и когато стане Олимпийски спорт да представлявам  България и да завоювам отличия за страната ми. 
Александра Георгиева: В личен план искам да завърша висшето си образование и да се реализирам професионално. От малка взимах участие в различни благотворителни кампании и това мое начинание продължава и до ден днешен. Съкровената ми мечта е един ден да ръководя такава кампания. Наскоро постигнах един по- различен успех в спорта. Заех позиция в WAKO комитета на атлетите, което за мен е много високо постижение, тъй като в този комитет участват малък брой международни избрани представители. Там се сблъсквам с различни казуси, за които давам предложения и много силно се надявам те да допринесат за изкачването на спорта до олимпийския връх. До края на годината имаме европейска купа в Пловдив, където се очертава изключително силна конкуренция, като се надявам да не разочаровам българската публика. Следва световна купа в Будапеща и Европейско първенство, което ще бъде квалификация за световните игри в Китай следващата година. Вярвам, че ще се класирам и ще представя България достойно.