Да обикнеш някого, е като да се преместиш в къща.
Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място.
С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството ѝ, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета.
Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца.
Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.
Из ''Човек да име Уве'' на Фредрик Бакман
Вижте още:
- "Не е истина, че обичащият ви човек не може да ви изостави..." - един откъс от Оскар Уайлд
- "Постарай се да живееш! Спомените са за възрастните." - незабравими цитати от книгите на Паулу Коелю
- "Как искаш хора да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота?"
