С Edna приятелка, разгорещени в разговори за това какво успяхме да постигнем в живота и какво пропуснахме като шансове, стигнахме до интересна тема...
За нещата, които и двете имахме желание да сторим в определени мигове от борбата си с този свят, но някак все намирахме оправдание.
Любимата ни фраза, която честичко употребявахме през 90-те, и която се превърна в като запазена марка на нашите сладки бъбрения, си остана "Ако мъжът ми беше милионер..."
С нея много обичахме, обичаме и сега, "да се надъхваме" за хубавите неща, с които щяхме да имаме комфорта и материалната сигурност да се занимаваме, без да мислим за това как ще отгледаме децата, как ще се развият кариерите ни, дали парите щяха да стигнат за храна, за кредит, за образованието на синовете ни.
Такива брилянтни идеи ни идваха, когато "влизахме във филма" с нашите съпрузи, милионери...
Ако мъжът ми беше милионер, щях да бъда по-добра и грижовна домакиня...
Ако мъжът ми беше милионер, щях да спортувам по-често, щях да владея до съвършенство латино-американските танци...
Ако мъжът ми беше милионер, щях да ходя на курсове по рисуване, да направя самостоятелна изложба, да даря парите от продажбите за благотворителност... изобразителното изкуство винаги ми е било хоби като по-малка...
Ако мъжът ми беше милионер, щях да напиша детска книжка - за моите деца и децата на всички други жени по света.
Ако мъжът ми беше милионер, щях да имам повече смелост да развия мой собствен малък бизнес.
Ако мъжът ми беше милионер, щях да подредя живота си по-добре.
Като изключим меркантилната страна на тази мисъл, с моята най-добра приятелка стигнахме до изводите, че сме имали възможността да сторим всички тези неща и без мъжете ни да бяха милионери...
Всичко е било в наши ръце, ние сме имали силата, ние сме имали енергията, ние сме имали младостта.
И не са прави хората като казват, че за някои неща никога не е късно. Напротив!
Ако можехме да върна времето с 10 години назад, нямаше да се заблуждаваме с утопии в стил "Ако мъжът ми беше милионер!"
Милионите винаги са били мечтите ни, истината е, че ние не ги "вложихме" разумно в себе си.
Не повтаряйте нашите грешки, млади момичета!
Автор: Моника Ангелова
Припомнете си още от Из Edna@:
- Стоплих го, а той ме подпали...
- Позволи си да направиш всичко това, от което те е страх...
- За краката (и обувките) с любов!
- Обичах те. Стига ми толкова...
- Една жена на петдесет
- Притча за важните неща