Здравейте,
Явно темата за любовта от предишния материал много ви развълнува, защото впоследствие получих няколко въпроса от читатели. За съжаление, не бих могъл да отговоря на всички поотделно, а и повечето се припокриват с това, на което вече сме отговорили.

Искам да обърна обаче специално внимание на едно от писмата, което няма да цитирам. Само ще спомена, че дамата е правила магия за любов, а тази тема е голям провокатор. Именно поради това Ивето (Ивинела Самуилова – бел.ред.) й обърна особено внимание в книгата "Ако животът не е чудо".

Тя даже бе цитирала автентични магически (някои смешни, но други направо ужасяващи) ритуали за любов, които свободно си се разпространяват в интернет. Спомням си, че много се смях на един ритуал с прилеп, за който се твърдеше, че е най-сигурния начин, при това с доказано бърз ефект.

Аз също, без колебание, бих препоръчал прилепи за любов, но, разбира се, в съвсем различен контекст. Уверен съм, че ако някоя от дамите, които ми писаха, се преименува с прилеп, ще има далеч по-голям успех в сърдечните дела, отколкото ако продължи да задълбава рационално в проблема.

Когато сте зациклили в такъв сценарий, вместо да търсите невъзможни отговори на сбъркани въпроси като "Ама той дали ме обича" или "Кого от двамата да избера", наистина далеч по-бързо и сигурно ще стигнете до изход, ако поне един ден, вместо ролята на нещастно влюбена, играете ролята на усмихнат прилеп, който си мирише чорапите.

Ако сте следили внимателно публикациите ми, знаете, че това, което всъщност ни води към излизане от дадена неблагоприятна житейска ситуация, е промяната на нашата нагласа към нея. Ние не работим директно със ситуациите, а с нашето отношение към тях. Когато работим по този начин, често пъти се оказва, че изходът, който откриваме, е далеч по-добър за нас от този, който сме си представяли, че искаме, заслужаваме, или е най-добър.

Освен това, когато се опитваме директно и заповедно да се налагаме върху други хора например, често резлутатът, след като постигнем уж желания ефект, е следния: "Имам го, но вече не знам дали го искам". Точно това е и случаят от едно от писмата, които получих тези дни.

Но да се върнем на магията. В "Ако животът не е чудо" има, също така, един чудесен и много показателен разговор по темата на хората от групата във Фейсбук, на който ви препоръчвам да обърнете внимание – много вредящи моделчета може да уловите.

Слава Богу, дамата, която ми е писала, е направила магията по-скоро в контекст на шега, като е почерпила идея от един стар български ритуал. Някак имам усещането, че когато са го правили, бабите ни също са се забавлявали много. Когато обаче магията се прави сериозно, не е толкова сигурно дали ефектът от нея ще е да разбие модела, който ни е блокирал (това също се случва и е добрия вариант) или ще ви вкара в още по-неприятен – и често с много кофти последици – филм.

Именно за това бих искал да напомня няколко основни момента, по които този подход, с който аз работя, се отличава от магическите ритуали. И понеже Ивинела Самуилова го е описала много точно, ще цитирам директно от книгата "Ако животът не е чудо":

1. Магията е изключително сериозна: целият ритуал, с нарочната му сложност, като че ли идва да подчертае колко сериозен е проблемът, с който човекът се е сблъскал, докато целта на нашите техники, знаете, е точно обратното - да отнемем сериозността и да разфиксират съзнанието от проблема.

2. Като следствие от сериозността, всички ритуални магически действия трябва да бъдат изпълнени много точно според изискванията, които от своя страна често са на границата на възможното. Импровизациите и промените са абсолютно недопустими. Целта тук, може би е, когато магията не сработи, да се открие пропуск в изпълнението, което изобщо не е трудно. Нашият подход - напротив, поощрява гъвкавото адаптиране и доразвиване на техниките и насърчава хората да се опитват да разпознават това, което би проработило за тях. То се познава много лесно – носи усещане за лекота, за радост и забавление от това, което предстои да направиш (например да дъвчеш мушамата на всеки 20 минути, ако ти е излязъл цирей), а не, както при магията, да тръпнеш от страх и ужас от това, което трябва да изпълниш (например, да трябва да си в полунощ на гробището и да откъснеш 5 стръка коприва в непосредствена близост до гроб на прясно заровен мъртвец).

3. Въздействието на магията се дължи на външни сили, изнесени извън човек и управлявани по негова воля срещу волята на друг човек. В нашия подход няма принуда от никакъв род, нито външни сили, нито воля – нещата се случват чрез проявата на потенциала като намерение, което изхожда от самия човек. Самият човек се изнася в позиция, извън познатия му биполярен модел, в който свръхестественото е отделено от естественото, съзнанието – от подсъзнанието, свободата – от подчинението, доброто – от злото, бог – от дявола, бялото – от черното. Единствено в такава дуална матрица магията би могла да намери почва.

4. Магията е един много лукав организатор на човешките страхове, предубеждения, вярвания и суеверия – тя хитро ги потвърждава и фиксира, без хората дори да се усетят. И използва естествената склонност на човека да търси причините за проблемите и нещастията в живота си извън себе си, отдавайки ги на външни сили, обстоятелства и хора. Нашият подход, напротив, разбърква менталните стереотипи у човека, довеждайки ги до абсурдност, най-често увенчана от бурен смях. Освен това той провокира човек да погледне на нещата от различна перспектива – не да дефинира себе си и света проблематично и в отделност, а да разширява себе си и света ресурсно в заедност, като така открива нови ресурси, които не е осъзнавал, че притежава, че съществуват и че могат да бъдат използвани за създаване на нови, положителни варианти в живота му.

Ако искате да научите как да откривате и използвате ресурсите, които да ви помагат да се измъквате от матрицата, заповядайте на някой от курсовете, които организираме в цялата страна.

Поздрави,
Алексей