Със сигурност из социалните мрежи са ви попадали десетки разтърсващи цитати от „Живот в скалите“, а вероятно и вие самите сте прочели романа на Мария Лалева и сте се докоснали до драматичната история на ръба между философията и притчата. Почитателите на писателката очакваха с нетърпение следващия ѝ роман и той не закъсня – „Пасиансът на архангелите“ вече е в книжарниците.

Романът „Пасиансът на архангелите“ е вдъхновен от истинската история на жена, която гледа на карти и има своя собствена „архангелска религия“ за света, човека и Вселената. За написването ѝ, вдъхновението, честотата на думите и сложната плетеница, наречена човек, разказа самата Мария Лалева при гостуването си в „На кафе“.

„В тази книга има много важни неща – поне за мен бяха важни, докато ги пишех. Най-вече, както винаги съм казвала, човекът с всичките му въпроси, противоречия, болки, страдания, колебания. Това е темата, която е разроена на много герои.“

Почти всички герои в книгата имат реални прототипи, а сюжетът е изграден върху истински истории и реални факти и събития. Любовта, прошката, спасението, израстването, промяната, истината за човека и вселенските енергии са основните въпроси, поставени на пътя на героите.

„Цялата фабула започва в един женски метох, където се появява една жена с едно куче, за да започне да се заплита цялата тази история и да разберем, че тя всъщност е осиновила две момичета, а истинската им майка, която ги е оставила преди време за осиновяване, е игуменката на този манастир. Оттук вече започва една дълга изповед, едно разсъждение за тайните и лъжите, с които живеем.“

Мария Лалева разказа и за заглавието на романа и по какъв начин е свързано с историята:

„При мен не може да няма мистика. Тя реди едно старинно тесте карти, което всъщност показва на човека, който е седнал срещу нея, как се е отклонил от съдбата си и в каква бездна всъщност е пуснал котва.“

„Цялата идея е, че и адът и раят, грехът и опрощението, гневът и смирението, и любовта и всичко това, което мислим, че идва отвън към нас, всъщност идва от нас самите.“

Писателката сподели в предаването как понякога вдъхновението ни улавя в най-неочакваните моменти и на най-невероятните места – като едно нейно стихотворение, написано по време на разходка в Балчик.

„Думите са капризно нещо и красиво нещо и си имат честота. Невинаги си на тази честота и когато не си на честотата на истинските думи, поне аз не докосвам, не пиша. Трябва да го чуя, трябва да го усетя, да ми замирише.“

Цялото интервю с Мария Лалева гледайте във видеото, а в галерията ни си припомнете някои от най-вдъхновяващите цитати от „Живот в скалите“:

Вдъхновяващи цитати от „Живот в скалите“ на Мария Лалева

10 снимки

Още за четене:

• „По дирите на думите“: Виктория Бешлийска и забравеният български език
• Теодора Славова за романа „42 дни“: „Всеки ден бъдете най-жизнената версия на себе си. Усещането е същото като при летенето.“
• „Дърпам дявола за опашката с този роман“: Захари Карабашлиев за пандемията, книгите и идеологическата нищета
• 20 разтърсващи трилъри и криминалета, от които ще ви побият тръпки