От ноември мрънкаме за идващата зима. За студа, мрака, скуката и калните улици.
Слагаме кръст на целия сезон и го мразим. Мразим и себе си, задето все се чувстваме дебели, пухкави и с наелектризирана коса.
Гледаме календара, взираме се в следващото лято и мразим настоящата киша.
А защо да не превърнем времето във време за зареждане?
Сега никой за никъде не бърза. Никой никъде не иска да ходи и ни привлича само уютът на дома ни.
Нямаш усещането, че все нещо интересно изпускаш, защото така или иначе нищо не се случва.
Дългите нощи са точното време за истинска почивка. Не онази, в която тичаме от парти на парти и от коктейл на коктейл, не почивката до която изминаваме хиляда километра, а истинската, зареждаща почиваща почивка.
Зимата е време да презаредим батериите. Да се приберем и да си легнем рано без никакво угризение на съвестта. Та навън е вече нощ, нищо че е още 8.
Сега е времето за старомодните срещи със семейството – когато си ходехме на гости и носехме кекс, пиехме кафе и си приказвахме за прочетените книги и изгледаните филми.
Зимата е време да зарадваме душите си с концертите и постановките, вместо да подскачаме до изнемога на летните фестивали.
През зимата е времето и на масажите, топлите вулканични камъни и загряващите бани. На поредицата процедури, с които следващото лято да изгреем по-красиви, по-слаби, с повече самочувствие.
Зимата е времето на малките, но дълбоки промени, които още от лятото ни се искаше да направим със себе си, но все не оставаше време. Защото лятото е шумно и игриво, а зимата – не.
И дори навън да е студено, кишаво и снежно, погледнете го от топлината на дома си и си отдъхнете. Зимата не изисква нищо от нас, само кротко да я съзерцаваме.
Още зимен уют
- 8 коледни филма, които бихме гледали всяка година
- Хюга - познатият уют на душата и дома, който ни обгръща
- Раят е зимен ден под одеялото