Много са нещата, които ми пречат да заспя нощем – от мисли за пари и сметки, през припомняне какво още имам да свърша, до притеснения за бъдещи задачи. Често в упорито отказващия да заспи мозък изникват и разнородни неудобни случки от настоящето и миналото. Оплитане на езика по време на презентация, спъване и падане насред Главната в Пловдив, задавяне с вино, което впоследствие излезе през носа по време на откриване на изложба в засукана галерия и ред подобни.
Не си спомняш какво си обядвал вчера, но още те тормози споменът каква глупост си изръсил по време на работна среща преди има-няма 10 години.
Още повече започвам да се тормозя пък като си помисля колко много хора ме помнят като старата аз. Като леко неориентираната, но пък надъхана студентка с “вафли” в зле изрусената си коса и прекалено много черен молив по очите. Като стажантката с безумните ботуши от мачкан лак. Момичето с идиотския бретон, кривящо токчетата си по разбития паваж в опит да стигне до спирката на трамвая. Момичето, което е говорило уверено пълни глупости и по-лошо – настоявало е върху тези глупости.
И още много, много…
Като си помисля колко съм се променила не само визуално, но и емоционално-интелигентно за последните 15 години, то моето минало Аз ми се струва като почти непозната личност.
За да не бъда погрешно разбрана, то трябва да уточня, че имам предвид различни положителни “модификации” на характера, а и на външния вид.
Много съм се дразнила на себе си за неща от сорта на забравяне на вещи, закъсняване за срещи, зарязване на задачи и отговорности наполовина свършени и прочее. Затова съм положила спартански усилия да се променя в положителна насока и да изградя добри навици, които не просто да ми улеснят живота (защото да си забравяш портмонето вкъщи и входната врата отключена костват доста стрес в ежедневието), но и да се харесвам повече.
Винаги съм се стремяла личностното ми развитие да се движи в определена от мен посока. Иначе казано имам визия каква искам да бъда – уверена, спокойна, смела, отговорна жена, на която може да се разчита, сърдечен приятел и т.н., и се стремя да се доближа максимално до този образ.
С външния вид е нещо сходно, въпреки че модните течения дават голямо отражение.
Но откакто осъзнах, че не съм Мадона и животът ми не е последният ѝ видеоклип, за да имам толкова крещящ грим и смели дрехи, а и че високите токчета не са единственият белег на елегантност, животът ми доста се улесни. А и шансът да се изчервявам от визията си на стари снимки намалява.
И така, ето ме в началото на 30-те, чувстваща се прекрасно и по-уверена в себе си от когато и да е било преди. До моментът, в който не се присетя как един куп хора, с които имаме споделени по няколко години от животите си, ме помнят с моята “стара” и доста несъвършена версия.
Иска ти се да имаше как да рестартираш отношенията си с тях. Да им се представиш отново, да покажеш колко по-различна си сега, дори да им кажеш, че са били прави за това и онова, което жестоко си оспорвала тогава с тях. Сякаш е минал един живот време от последната ви среща и ти вече си различен, по-добър и сърдечен човек. Мнението ти по редица въпроси се е променило, вече си много по-уравновесена и разбрана, по-спокойна и щастлива. Дори искаш да се извиниш на толкова много души за глупостите, които си си позволявала да кажеш или направиш.
Истината обаче е, че хората имаме слабостта да си спомняме повече за лошите, отколкото за добрите неща. Ако девет човека днес са ти казали, че изглеждаш страхотно, но един е заявил, че май си наедряла, дълго след това ще мислиш угрижено върху теглото и визията си.
Отделно на това човешкият мозък успява да изопачава спомените и най-вече да засили негативното. Съвсем обикновени ситуации могат да прераснат в съзнанието ни до истински катастрофи. И така, ние модифицираме миналото и го превръщаме в изкривен призрак на реално случилото се и плашим сами себе си с него.
Работата обаче е в това, че каквото и да правиш, колкото и да се променяш в положителна насока, няма как всички да те харесват. И това не е толкова лошо. Хората сме различни, затова и вкусовете и мненията ни се различават. Да не говорим пък за възприятията. Всичко е толкова относително, че на моменти чак плашещо.
Затова и няма чак толкова голям смисъл от терзания кой пази добри и кой лоши спомени за теб. Нека старото ти аз се разхожда спокойно из мислите на който е решил да си мисли за теб.
Така си казвам аз, вдишвам дълбоко и издишвам дълго и се старая да се концентрирам върху сегашния момент, за да продължа с мислите и живота си напред.
Няма как да върнем лентата назад и да променим вече случилото се, затова е излишно да се тормозим за него. Единствено можем да повлияем на утрешния ден и да се постараем да живеем и действаме така, че да имаме по-малко угризения и неудобства утре.
Още:
- 10 психологически факта, които ще променят начина, по който виждате света
- Притча: Духовната мисия на всяка зодия
- Молитвата, която привлича прекрасни неща в живота ни
