Припомняме ви един репортаж на Нова телевизия от миналата година, който си заслужава да видите отново на днешния ден.

Днес отбелязваме 76 години от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война - близо 50 хиляди наши сънародници, заплашени от явна гибел по време на нацизма, когато България е съюзник на Хитлеристка Германия. Това става с усилията на Светия синод, на съсловни организации, на политици, начело със заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. 

Почитаме и паметта на 11 343  жертви на Холокоста, депортирани от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот в лагерите на смъртта. От тях оцеляват 12 души. Събитията от март 1943-та година ще бъдат отбелязани в цялата страна. 

Какво всъщност стои зад историческите факти? Година, след като България се включва във Втората световна война на страната на Германия, от нас е поискана, така наречената "първа пратка". 20 хиляди евреи трябва да отпътуват от нашите земи. Д-р Линка Исаева и д-р Софи Данон са две от получилите повиквателни за 10 март 1943. 

17-годишна тогава, Линка Исаева все още не знае, че за жените и децата има отделни списъци. И че след баща й, България ще трябва да напуснат и те.

"Март '43... Помня, че майка ми плачеше и шиеше някаква торбичка, в която баща ми е трябвало да събере багажа", разказва Линка.

"Вечерта ни връчват покана за депортация, а ние с моята приятелка намерихме време сутринта, преди да оправим бохчите... Отидохме до дрогерията да си купим крем, защото в Полша, където отиваме да работим, ще ни изгорят хубавите личица! Представяте ли си?!", спомня си Софи Данон. 

Софи Данон била на 19. Ясно помни семкаджията в квартала.

"Евреите ще ги унищожат! Моите приятели ще ги убият!" Аз казах: "Чичо Дживилек, не! Отиваме на работа!" Не можеха да постъпят с нас така! "Какво сме сторили ние", се питахме двете с моята приятелка", разказва тя.

Линка казва, че по това време нито тя, нито другите български евреи са имали истинска представа за лагерите на смъртта в Третия Райх. 

"Говореше се тогава за земеделска работа извън България и разни такива. Моят съпруг по това време, строили са в трудови еврейски лагери в Пиринско. Край техния лагер са минавали ешалоните с беломорските евреи. И той ми разказа, чак когато го освободиха, как ешалоните са минавали покрай лагерниците и от ешалоните са се носили викове и плач за хляб и вода", разказва тя.

Мълвата за вече депортираните евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия плъзва из България за два дни. Времето, с което получилите повиквателна разполагат, за да се подготвят за отвеждане.

Обществото се надига. Срещу решението застава Светият Синод, митрополитите Стефан и Кирил, 43-ма депутати, подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев, знайни и незнайни българи. А Цар Борис III настоява пред Германия, че евреите са му нужни за обществени строежи. След обществения натиск, на 10 март 1943 нито един евреин не напуска България. До края на войната - също.

"Излязох от вратата на дома, това няма да го забравя през целия си живот - една жена, която минаваше по улицата, съвършено непозната, като ме видя със значката, ме прегърна и каза "Отменя се вашето заминаване", спомня си Линка.

По същото време в Пазарджик всички евреи вече са събрани в сградата на местното училище.

"Стояхме до следобед в училището и някой каза: "Отменено е!", разказва Софи Данон. 

75 години по-късно Софи Данон е на 94. Доктор микробиолог. Линка Исаева е на 92. Също лекар. И двете с деца, внуци и правнуци. Линка твърди, че това, което я е спасило е, че се е родила в България. 

"Шанс, че съм се родила в България", казва тя.

"Тази българска земя ражда човеци! И когато ме питат: "Кой ви спаси?" Аз казвам: "Човещината!", казва Софи Данон.