„В една гореща нощ на лятото на 1970 г. се обърнах настрани, погледнах лежащото до мен момиче и го попитах дали иска да се омъжи за мен.
– Ще поговорим за това утре – каза тя. – Сега трябва да поспя.
На сутринта тя каза, че женитбата не е добра идея, дори напротив, даже е много лоша, но въпреки това тя е съгласна. Да, тя беше права, това беше лоша идея. Младата жена се казваше Табита Спрюс и още не беше завършила образованието си, а аз бях току-що завършил, но не можех да си намеря работа дори и като учител. Работех в една пералня и получавах толкова, колкото да не умра от глад. И двамата имахме студентски заеми и нямахме никакви спестявания. Имах два чифта бельо, два чифта дънки, два чифта обувки и проблеми с пиенето. Определихме дата за сватбата 2 януари 1971 година.
През есента с Таби се качихме на автобуса и отидохме до един известен бижутерски магазин в центъра на града. Помолихме да ни покажат най-евтината двойка венчални халки, които имат в магазина. С прекрасна професионална усмивка, в която нямаше и капка милост към нас, продавачът ни показа един чифт тънки златни халки, струващи 15 долара. Извадих портфейла си, който тогава държах завързан с велосипедна верига за колана на дънките, и ги платих. Две венчални халки за 15 долара общо. В автобуса на път за вкъщи, намеквайки за качеството на златото на халките, казах:
– Сигурен съм, че тези халки няколко дни след сватбата ще започнат да оставят зелени следи по пръстите ни.
Таби, която винаги имаше какво да каже, отговори:
– Надявам се да ги носим достатъчно дълго, за да разберем това.
Говорим си за...
След два месеца и половина дойде времето да сложим един на друг тези брачни халки, които бяхме прибрали в едно чекмедже. Костюмът, който бях облякъл, ми беше голям, беше на брата на Таби. А бъдещата ми жена беше облечена в рокля, която беше сватбената рокля на една нейна приятелка. Беше прекрасна и уплашена до смърт. След церемонията отидохме с наши приятели на сватбен прием (сандвичи с риба тон и сода) с моята кола, стар очукан „Буик“, на който едвам се превключваха скоростите. Карах и през цялото време с палеца си докосвах венчалната си халка на безименния ми пръст.
Няколко години след това – четири или пет – когато Таби миеше чиниите, нейната халка се измъкна от пръста ѝ и изчезна в канала. Разглобих сифона на мивката, но от пръстена нямаше и следа. Беше безвъзвратно загубен. Тогава вече можех да ѝ купя нова, много по-красива и скъпа халка, но тя се обливаше в сълзи заради загубата на първия си истински пръстен. Халката не струваше и осем долара, но за нея беше безценна.
Животът се отнесе добре към мен и моята кариера. Написах много бестселъри и спечелих милиони долари. Но през годините нито веднъж не съм свалил от ръката си тази евтина халка, от деня, в който моята жена с треперещи от вълнение устни и пръсти и блестящи очи я сложи на пръста ми. Знам, че това прилича на сладникава любовна история, но в живота това често се случва. Халката ми напомня за това как живеехме тогава, за миниатюрната ни квартира, лошо работещата печка, шумния хладилник, скърцащите дъски на пода, студа през зимата и уличния шум през нощта...
Халката ме кара да се замисля за бъдещето, да помня какво имахме и какво нямахме тогава, да си спомням какви прекрасни хлапета бяхме някога. Халката не ми позволява да забравя, че цената на една вещ и нейната стойност не са непременно едно и също нещо.
Оттогава минаха 50 години, но зелена следа все още няма.“
* * *
Табита Спрюс или Таби е съпругата на Стивън Кинг, с която те вече 50 години са заедно. Тя също е писателка и пише под името Табита Кинг.
Табита среща своя съпруг, докато още учи и работи в библиотеката Фоглър. Двамата сключват брак на 2 януари 1971 г. и имат три деца: Наоми Рейчъл, Джоузеф Хилсторм и Оуен Филип. Синовете им също стават писатели.
Табита Кинг е публикувала седем романа и един пътепис. Романите “Small World”, “One on One” и “Survivor” получават добри отзиви от литературната критика и читателите. Книгата “Candles Burning”, преведена на български като „Лица във водата“, е плод на съвместна дейност с Майкъл Макдауъл.
Още за Стивън Кинг:
- Най-добрите филмови адаптации по романи на Стивън Кинг
- Стивън Кинг: „Съжалявам, че живеем в един от романите ми“
- На гости на Краля на ужаса: в какво ще се превърне домът на Стивън Кинг?
- Честит рожден ден на майстора на ужаса - неповторимият Стивън Кинг на 73!
- „Сиянието“ се завръща с Юън Макгрегър
- Безстрашната красавица, която ще се изправи срещу „То“: Джесика Частейн