Понякога ни обхваща необяснима тъга. Не искаме да говорим, не искаме да ходим никъде и не ни се прави нищо. Стоим до прозореца, с чело на стъклото и не разбираме какво става с душата ни: защо ни е толкова тъжно? Защо това се случва на почти всеки от нас?
„Не можете да забраните на птиците да летят над главата ви, но можете да не им позволите да кацнат на главата ви и да свият гнездата си там“, китайска поговорка
Тук не става въпрос за клиничната депресия, която изисква медицинска помощ. Просто тъга. Необяснима, но всепоглъщаща. Просто дни, когато термометърът на настроението ни пада под нулата. Дни, когато не искаме нищо, не вярваме в нищо, не се надяваме на нищо.
Човек може да се опитва да отгатне причините за меланхоличното си настроение колкото си иска, но едно е ясно: тъгата е послание, чиято същност тепърва предстои да разгадаем. И това трябва да се направи веднага – в други дни тази информация ще бъде недостъпна за нас.
Затова трябва да се приеме, че тъгата е нормалното състояние на всеки човек. И това не е всичко: тя има свои собствени нива, в които трябва да се вслушваме повече, защото тази емоция има много важни послания за нас!
Към нивата и техните послания >>>
Още:
- "Най-хубавите приказки са тъжни - голямата любов на тях прилича", Добромир Банев
- Здравей, казвам се Ноември и тъгувам
- Против тъга: 8-те "най-утешаващи" храни на света