Бокс офис постъпления и критически отзиви рядко се следят ежедневно от хора, които не са киномани, тъй че в този момент може и да се чудите какво точно означава заглавието.
„Валериан и градът на хилядата планети“ – чували сте за филма, нали? Няма как да е другояче, след като локалният му разпространител в България „А Плюс Филмс“ осъществи вероятно най-мащабната рекламна кампания в историята си, за да популяризира заглавието и успешно го превърна в най-гледания филм в страната ни в първия му уикенд по киносалоните.
Е, проблемът за последния проект на известния режисьор Люк Бесон е, че България е еквивалентът на зрънце в пясъка, що се отнася до световните финансови постъпления на който и да е филм. У нас лентата провокира интереса на посетителите на киносалоните, но не и в останалата част от света.
Към момента „Валериан и градът на хилядата планети“ има натрупани финансови постъпления в размер от около 64 милиона долара при инвестиция от приблизително 200 милиона в бюджета на проекта. Критиците останаха поляризирани в оценките си за филма на Бесон и го оставиха с 51% одобрение в Rotten Tomatoes и Metacritic.
Иначе казано, независимо от това каква възторжена поетическа оценка може да му е написала блогърка №5578 в българското Интернет пространство с псевдоним „LucBessonFan<3“, филмът е титаничен провал в очите на критици, анализатори, зрители и статистици. Остава въпросът: Защо?
1. Режисьорът
Нека започна с факторът, който вероятно ще откаже най-много читатели от статията, за да им спестя времето. Люк Бесон не е правил филм, който едновременно да пожъне финансов успех и да получи заслужено високи оценки от критиците, от миналото хилядолетие насам. Да, говоря за „Петият елемент“ от 1997 година.
Оттогава насам френският режисьор, който се радва на значителен брой фенове в България, се задържа над нивото на банкрут единствено защото е европеец. Каква роля играе това, питате вие?
Ами филмите на Бесон, макар и едва да успяват да избият бюджетите си в повечето случаи, се финансират от алтернативни източници като държавни филмови фондове, а не от холивудски студия и корпорации, които изискват задължителна възвръщаемост на своите инвестиции. Пример за това е ‘Renegades’, военен филм на Стивън Куейл, който Бесон продуцира и който очакваме по кината много скоро – една част от бюджета му е осигурен от Федералния филмов фонд на Германия.
Подобни опции за финансиране позволиха на Антихриста на седмото изкуство Уве Бол да продължи да прави филми чак до миналата 2016 година. Далеч съм от мисълта, че Бол и Бесон са сравними величини като творци, но и двамата използват едни и същи източници, за да правят филмите си – източници, които не търсят възвръщаемост на инвестициите си и допускат проектите, за които дават пари, да се провалят.
През 2014 година звездата на изключителната Скарлет Йохансон докара на „Люси“ на Бесон приходи от над 460 милиона долара при вложени 40. Това очевидно е и причината френският режисьор и продуцент да разполага с бюджет от около 200 милиона за „Валериан и градът на хилядата планети“. Проблемът му е, че този път няма в главната роля суперзвезда като гореспоментата Скарлет, а филмовите зрители извън нашата скъпа родина знаят да странят от филми, които имат името на Люк Бесон в постера си.
2. Звездите
И като стана дума за хората в главните роли... Във „Валериан и градът на хилядата планети“ пред камерата на Бесон си партнират Дейн ДеХаан и Кара Делевин. Той е известен най-вече с някои свои добри превъплъщения в независими проекти, а тя е прочута с уникалната си визия и успехите си на модния подиум. Иначе казано, нито един от двамата не е филмова звезда.
А „Валериан и градът на хилядата планети“ има нужда именно от филмова звезда, за да бъде привлекателен за масовата аудитория. Комиксите, на които е базиран сюжета на лентата, може да са сравнително популярни във Франция, но не и където и да е другаде.
ДеХаан няма впечатляващ мъжествен глас, нито впечатляваща мъжествена фигура, нито впечатляващо мъжествено лице. Това не му пречи да е чудесен актьор и да прави добро впечатление в редица проекти, които не изискват от него харизмата на звезда.
С качествата си един ден той дори може да си извоюва „Оскар“, вероятно за поддържаща мъжка роля – но никога няма да бъде Том Круз или Робърт Дауни Джуниър. Затова и в главната роля на Валериан иначе симпатичният млад актьор изглежда като риба, извадена от водата – напълно не на място.
Делевин е по-различен случай – младата дама има забележително излъчване, изразителни мимики и очевидна дарба да преправя гласа и акцента си по какъвто начин пожелае. Бъдещето ѝ в Холивуд безспорно е бляскаво, но във „Валериан и градът на хилядата планети“ тя играе... ами, приятелката на главния герой.
Едно ужасно, остаряло, 80-арско клише, красивата дама, която мъжът до нея постоянно превръща в сексуален обект и която постоянно е принудена да пуска остроумия, за да излиза от тези абсурдни за 21-ви век ситуации. Иначе казано, при все талантите си и външния си вид, Кара Делевин просто не е в позиция да направи филма интересен за масовата аудитория.
3. Концепцията
„Валериан и Лорелин“ е поредица от френски научнофантастични комикси, които са база за сюжета на филма на Люк Бесон. Със своята пъстрота те са се превърнали и във вдъхновение за „Междузвездни войни“ на Джордж Лукас и за „Петият елемент“ на самия Бесон. И точно това е един от основните проблеми на „Валериан и градът на хилядата планети“.
Всичко във филма – от декорите, през сюжета и екшън сцените, до личностите на героите – вече е било взаимствано и реализирано по превъзходен начин в други научнофантастични филми. От същия проблем страдаше и „Дух в броня“, който излезе по-рано тази година – лентата адаптира материал, който е вдъхновил проекти като „Матрицата“, но през 2017 година именно тези проекти превръщат материала в стар, скучен и клиширан.
4. Стереотипите
Вече споменах сексисткото стереотипизиране на героинята на Кара Делевин в сценария. Буквално първият кадър с нейно участие се фокусира върху безспорно привлекателния ѝ и стегнат задник преди да ни я покаже в цял ръст и тя да заговори. Ако мислите, че това са единствените стереотипи във „Валериан и градът на хилядата планети“, помислете отново.
Лентата взима съществата от „Петият елемент“ и декорите от трилогията „Междузвездни войни“ от 1999 до 2005 година, за да ги превърне във фон на подвизите на герои, създадени през 60-те години и до голяма степен непроменени до днес. Преследвания с летящи кораби и престрелки с лазерни пистолети са реализирани с вещина – но не могат дори и да се мерят с тези в новата трилогия „Стар Трек“ или дори с проект като „Забвение“ на Джоузеф Косински с Том Круз в главната роля.
Казано по друг начин, „Валериан и градът на хилядата планети“ не просто изглежда стар и клиширан заради проектите, които са взаимствали идеи от първоизточника му. Филмът изглежда така, защото дори не се и опитва да бъде оригинален или актуален през 21-ви век.
5. Конкуренцията
Но дори да оставим настрана многобройните артистични слабости на „Валериан и градът на хилядата планети“, какво друго, ако не финансов провал, може да бъде филм, който е в пряка конкуренция за приходи с който и да е проект на изключителния Кристофър Нолан?! Богът на съвременния мащабен кино епос категорично зае челната позиция във всички класации с новия си филм „Дюнкерк“, базиран на реална история от Втората световна война.
Към конкурентите прибавете и заглавия като „Зад волана“ на Едгар Райт със своите забележителни 97% одобрение в Rotten Tomatoes, попкултурната икона Спайдър-мен в новия си филм и заключението на новата трилогия от поредицата „Планетата на маймуните“, и шансовете за глобален успех на „Валериан и градът на хилядата планети“ стават... ами, около нулеви.
Бидейки популярен в страната ни и крайно непопулярен в чужбина, новият филм на Люк Бесон си струваше да бъде анализиран като актуално заглавие, но в никакъв случай не си струваше да бъде гледан. На читателите на Edna.BG спокойно мога да препоръчам „Дюнкерк“, „Зад волана“ или дори недооценения от западните критици „Тъмната кула“, за който ще можете да прочетете повече тук съвсем, съвсем скоро!
Прочетете още от Георги Петров:
Следващият Джеймс Бонд: Какво е бъдещето на агент 007?
Пет касови филма, които помитат всичко със своите силни главни героини
От затворническата килия до червения килим: Марк Уолбърг и най-добрите му роли в киното
