Днес отбелязваме 145 години, откакто София е столица на България. На 3 април 1879 г. по предложение на Марин Дринов градът е избран за столица на Княжество България. 4-ти април е обявен за празник на София.
В началото на 1878 г., вследствие на опустошителните освободителни битки, населението на града е намаляло почти наполовина спрямо предвоенния период. В София живеят малко над 11 000 жители.
Днес столицата е дом на повече от 1 200 000 души и е най-бързоразвиващият се град в България. Красива, величествена, интересна, потайна – вижте старата София през обектива на миналото в нашата галерия:
София се сдобива със свой герб през 1900 година по повод участието си във Всемирното изложение в Париж.
Първоначално гербът на София е включвал само корона, разположена над щит, разделен на четири полета. В горното ляво поле е изобразена Улпия Сердика – копие на изображение от антична монета, в горното дясно поле – църквата „Света София“.
В долното ляво поле – планината Витоша и в долното дясно поле – златен балдахин над статуя на Аполон (което символизира лечебните минерални извори в града и околностите му). В центъра на щита стои добре познатият ни лъв.
През 1911 година към герба на столицата е добавен девизът „Расте, но не старѣе“, а през 1928 година – лаврови клонки от двете страни на щита.
Решението София да стане столица след Освобождението бързо я превръща в значим политически, административен, икономически, научен и културен център.
В края на XIX век територията на града, или “Стара София”,обхваща територията между булевардите "Сливница", "Христо Ботев", "Патриарх Евтимий", "Васил Левски" и "Цар Освободител".
Не се изненадвайте, ако например днес някой възрастен човек ви сподели, че някога домът на родителите му, близо до Орлов мост, се е считал почти за "края на града".
След 1946 г. жителите на София стават все повече, градът се разширява и индустриализира.
В следващите десетилетия към столицата се присъединяват много от съседните села, които се превръщат в квартали. Строят се и модерни за времето си жилищни комплекси в периферията на града.
В началото на 1998 година са открити първите станции на Софийското метро, въпреки че проектът за него в започнат още през 60-те и 70-те години.
Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната Централна минерална баня – са от бронзовата епоха (II хилядолетие пр. Хр.). Днес под почти целия център на София може да се открият останки от Антична Сердика.
Най-древният квартал в София е Слатина. Смята се, че на неговата територия през VI – V се е появило първото селище в Софийското поле. Жилищната кооперация на ъгъла на софийските улици „Шейново“ и „Сан Стефано“ е построена през 1929 г. и е една от най-старите кооперации в столицата.
Най-старата сграда в София е Ротондата. В София се намира най-голямата църква в България – храм-паметникът „Св. Александър Невски“.
Софийската синагога, построена през 1909 година, е най-голямата на Балканския полуостров. Тя побира 1300 поклонници.
Прочетете още:
- 3-те най-мистериозни и зловещи места в България
- 4 магични места в Родопите, които всеки българин трябва да посети
- Разходка за един ден: потайностите на „Дяволската пътека” край Борино
- 10 древни града, които трябва да посетим
- Перфектните дестинации за жени, които пътуват сами
- Пригответе куфарите: 8 есенни дестинации, идеални за кратко пътуване извън България