"Смъртта разбира къде е купонът! Смъртта идва и го скапва! Дори и да не е поканена отново" – се казва в текста, който Гергана Змийчарова е написала към изложбата си с 12 картини, провокирани от мислите ѝ за Смъртта. Много силен текст, който можете да прочетете тук.

Изложбата може да бъде видяна, (почувствана), споделена само до 18-ти октомври в малката уютна галерия "Париж" на една от най-художествените улички в София – “Цар Самуил” 47.

А сега да си дойдем на думата. Никой не обича да говори за Смъртта, рядко творците избират Смъртта за своя муза, Смъртта е темата, която избягваме, заобикаляме, мразим и се страхуваме от нея. А ето сега, едно момиче стреля без страх директно в окото на бурята и вади оттам 12 приказни разказа за нея. За Смъртта. Защото не е страшно да се говори за нея, нито да се опитва човек да си я представи, нито да я покани на вечеря, нито да я сънува, защото ако още не сте разбрали, смъртта е част от живота.

Гергана Змийчарова е бяла лястовица. Изчезващ вид. Няма и 30 години, изглежда като тийнейджърка, по-мъдра и от баба ви, любопитна почти колкото 5-годишния си син, творец без ограничения във вида изкуство, с който да се изрази жанрът, формата, стилът. Тя е актриса, фотограф, дизайнер, костюмограф, сценограф, художник и страхотен майстор на катми от брашно, мая, вода и любов. Дръзка, честна и емоционална по онзи романтичен начин, който кара всеки да си бръкне в душата, като в джоба на тесните дънки от 7-ми клас и да извади оттам най-чистото си Аз.

Гледала съм я като Жулиета в прекрасния спектакъл на Габровския театър, дело на най-щастливия режисьор – съпруга ѝ Петринел Гочев, въздишала съм по фотографиите по приказки и емблематични картини на известни художници, чела съм нейни есета, но това, което истински ме развълнува, са нейните "12 разказа за смъртта". В тях има от всичко, което обичам – смели и ярки цветове, поезия и мъдрост, чудесни композиции и най-важното – разказ. В тях има истории, не само емоционални внушения и импресия, а сюжети, които и сами можете да съчините.

Моите фаворити са картините: "Бялата лястовица", библейските "Адам" и "Ева", "Автопортрет на една актриса", "Жана", и разбира се, поредната нейна "Жулиета".

Чисти и честни, по детски наивни и по женски чувствени.

Специалистите твърдят, че изкуството е ефективна терапия срещу страховете ни. Да твориш, но и да споделяш сътвореното. Ако това е така, то Гергана печели двойно. С нейните 12 разказа, тя е едни гърди напред в разбирането на необяснимата смърт.

Няма да ви казвам, че броят 12 не е случаен, нито че в картините има много автобиографизъм, нито че са изплакани и излети на платното като върховно откровение, от което всеки, докоснал се до тях, няма начин да не се зарази. Ще ви кажа само, че ако Фрида Кало се беше родила на Балканите, тя щеше да се казва Гергана Змийчарова.