Когато любовта не се случва лесно в живота ти, когато всички жени, които си обичал, си тръгват от теб, тогава можеш да намериш спасение на изморената си душа единствено в таланта си.

Да подрежда думите така, че да отекват във вечността като куршум, от какъвто е загинал и той и една от любовите му, може само Яворов.

На 29 октомври се навършват 103 години от неговата гибел и в негова памет ви припомняме стихотворението „Обичам те“.

Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,

като на ангела сънят,

и сън си ти вещателен за тиха радост

в нерадостта на моя път,

и първи път за изповед в сърце ридае

доброто и грехът,

и ето ден - и ето тъмнина е.

 

Обичам те, защото плуваш в полумрака

на своя неначенат ден,

и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака

духът, години заблуден,

и в океан мъгла се взирам и страдая,

към тебе устремен,

и ето ме на бездната на края.

 

Обичам те, защото се усмихваш - кротка

пред застрашителна съдба,

и няма кой да чуе в устремена лодка

предупредителна тръба,

и няма да ме спре (защото аз те любя!)

ни укор, ни молба -

и себе и, и тебе да погубя...