21 май е един от магическите празници в народния ни календар, който съчетава езически и християнски обичаи. От една страна, на този ден хората почитат паметта на двамата светци, ходят на църква, даряват иконите им с дарове, молят се за здраве и берекет. От друга – това е празникът, свързан и със забележителния ритуал на нестинарството – танц върху жарава, езическия поклон пред огнените божества, свързани с култа към Слънцето.
Свети свети Константин и Елена е и празник, който отбелязва прехода от пролет към лято. Свети свети Константин и Елена се изобразяват на иконите прави, от двете страни на кръста, който държат, с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците.
Още от Свободно време
-
"Икономията е майка на мизерията" и още култови цитати от любими български филми
-
Направете това магическо почистване на дома си преди Нова година, за да премахнете лошата енергия
-
24 начина, с които да изпратиш старата година и да започнеш 2025 с късмет
-
Вестник „Телеграф“ на 24 декември ще подари на всеки читател уникален, голям църковен календар за 2025 година
Празникът започва няколко дни преди 21 май – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата. Общоселското приношение на животно (бик, овца) се извършва до църквата на специално място – курбан. Курбани се правят и на аязмото, и в двора на конака. Според някои сведения предпочита се животното да бъде бяло и да е на нечетен брой години. Освен животно, на Св. св. Константин и Елена се принасят и обредни хлябове.
В навечерието на празника се правят тържествени посещения при главния нестинар. Процесиите начело с попа са в селото или до съседни села, като нестинарите се събират у главния нестинар и с „опашатите икони“ /икони с дръжка отдолу/, тъпани и гайди тръгват от къща на къща, за да няма болест. Навсякъде ги посрещат добре, даряват ги с пари и гощават на трапеза. На мегдана предварително се приготвя голяма клада от дърва.
Говорим си за...
Според народното вярване играта в огъня е Божия дарба. Нестинари стават и мъже и жени /главно жени/, като обикновено са от едни и същи родове – предава се по наследство. Деца и старци не влизат в огъня. Особено място в нестинарското общество заема т.нар. „главен или пръв нестинар“, най-често това е жена, най-възрастната, която най-продължително издържа в огъня. Именно в нейната къща, се намира „столнината“на нестинарите.
„Столнината“, или „конакът“ представлява един малък параклис, в който се пазят свещените икони на Св. св. Константин и Елена, в червени калъфи, а на стените висят един или два тъпана /свещените нестинарски тъпани/, на които се думка само в деня на нестинарските игри. Там се пазят също и „опашатите икони” на светците, носени само в този ден.
Вижте долу всички интересни и мистични поверия и обичаи за днешния ден: