"Ти си всичко друго, но не и обикновена жена": 10 докосващи душата цитата от "Мостовете на Медисън"

01.09.2024 14:00

Излезлият през 1995 г. "Мостовете на Медисън" е един от онези филми, които те връхлитат, опустошават душата ти с палитра от красиви и тъжни чувства и след това те оставят дълго да мислиш за тях, пазейки ги в някое кътче на съзнанието ти.

Робърт и Франческа, героите на Клинт Ийстууд и Мерил Стрийп, създават една от най-запомнящите се и вълнуващи любовни истории, разигравани някога на големия екран.

Още от Свободно време

Действието се развива през 60-те и филмът разказва за спонтанната четиридневна връзка на фермерска жена от щата Айова и пътуващ фотограф. Мимолетната им връзка ражда много истини за човешките копнежи, стремежа към искрения повик на сърцето, задължението към семейството и съжалението.

Днес сме събрали малък букет от най-добрите според нас фрази от филма, базиран на литературното произведение на автора Уолър Робърт Джеймс и режисиран от Клинт Ийстууд:

Робърт: Този вид сигурност идва само веднъж в живота.

Робърт: Старите мечти бяха добри мечти. Не се случиха, но се радвам, че ги имах.

Робърт: Не искам да имам нужда от теб, защото не мога да те имам.

Франческа: Ти не разбираш. Не схващаш ли? Когато една жена направи избора да се омъжи и да има деца, от една страна това е ново начало, а от друга страна животът ѝ спира. Започваш да градиш един нов живот със задължения, създаваш дом. Ставаш майка, съпруга и се застояваш на едно място, за да може децата ти да имат свободата да се движат. А когато те пораснат и напуснат дома, отнасят всички тези задължения със себе си. И тогава ти искаш да се движиш свободно както преди, но вече не си спомняш как, какво може да те развълнува, защото отдавна никой не те е питал. Дори ти самата. Никога през живота си не си мислила, че любов като тази може да ти се случи...

Франческа: Не мога да накарам цял един живот да изчезне, за да започна нов. Всичко, което мога да направя, е да се опитам да задържа и двама ни някъде вътре в мен. Трябва да ми помогнеш.

Робърт: Нещата се променят. Винаги го правят, това е част от природата. Повечето хора се страхуват от промяната, но ако гледаш на нея като на нещо, на което винаги можеш да разчиташ, тогава тя може да бъде утеха.

Робърт: Мислиш ли, че това, което се случи с нас, се случва на всеки? Това, което чувстваме един към друг? Едва сме... едва сме двама отделни души сега. Някои хора цял живот търсят това и никога не го намират. Други дори не мислят, че съществува.

Робърт: Когато си помисля защо правя снимки, причината, която мога да измисля е, че просто изглежда съм си проправял път натук. В момента изглежда, че всичко, което съм направил в живота си, е за да си проправя път към теб.

Робърт: Не се заблуждавай, Франческа. Ти си всичко друго, но не и обикновена жена.

Робърт: Ако искаш да спра, кажи ми сега.

Франческа: Никой не те моли за това.

За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook ТУК, последвайте ни в Instagram ТУК, намерете ни в TikTok ТУК.