Първо искам да поздравя Симеон Колев – Симо за текста му "Всичко за майка ми". Ако не сте го чели, запълнете този пропуск. Ако сте – пак си го преговорете. Неговият текст ме вдъхнови да споделя нещо, за което малко жени си дават сметка. Всички знаем колко важна е ролята на майката и как, независимо дали искаме или не, нейното влияние – пряко и косвено, се отразява на целия ни живот, на много голяма част от изборите ни.

Има едно направление в съвременната психология, наречено “семейни констелации“. Работи се с така наречените “квантови полета“. И за разлика от по-популярните методи на терапия, при които се разчита предимно на личните ни спомени и чувства, в “полето“, което се създава, когато се работи с констелациите, се проявяват много неща, които не подозираме – както за себе си, така и за родители, баби и дядовци, за предците ни. За мен беше любопитно да науча, че цели седем поколения назад оказват влияние към това, което ние сме в своето тук и сега. Още по-интересното е, че само по женска линия се предава знанието за живота, изобилието и то само, ако има изрична  благословия на предишните.

Тъй като констелациите са групова практика, много пъти съм виждала с очите си, че преките майки почти никога нямат знанието за живота, изобилието и взаимоотношенията и по тази причина не могат да го предадат на дъщерите си. Тогава тази благословия започва да се търси назад, назад и назад. Случва се от време на време някоя баба да има това знание и да го предаде, за да стигне до днешната носителка на гените ѝ, но дори това е твърде рядко. Най-често се стига до опцията да се поиска от Универсалния източник на женска енергия, за да го получат първо предците и тогава да стигне до нас.

Знам, че в момента звуча сякаш говоря на “китайски“, но се надявам, че вече сте ми свикнали. Разказвам това, защото може би сме първото поколение жени, което има шанс – огромен, несравним с нищо познато досега, шанс да възстановим изгубеното, потъпкано, забравено знание за истинската женственост, за себе си, за следващите поколения и дори да помогне на душите на предците ни да ускорят еволюцията си. Никъде другаде, освен на такива терапии, не можеш да видиш с очите си как всъщност “работи“ правилото: "Само когато повдигнеш себе си, повдигаш и цялото".

В такива моменти истински разбираш, че какъвто и проблем да имаш с майка си или тя с теб, то наистина не е лично. Тя най-вероятно не е притежавала знанието, тъй като сама не го е получила. Популярните женски книги и филми, в които бабите дават свои безценни съвети от типа, че мъжът иска дама в обществото, "лека" жена в леглото и слугиня в кухнята,  са все резултат от едно по-скоро спасително женско поведение от времената, в които истинското знание е било изгубено. Те наистина не са виновни – грижили са се за нас, както могат и с желание да ни предпазят.

В годините, в които аз израснах, майките се страхуваха най-вече да не забременеем рано, да не ни изнасилят или да не станем "леки" жени. Всички тези майчини страхове и загриженост бяха свързани много повече със срама за семейството, ако нещо такова се случи, отколкото с емоционалния свят на самото момиче. Те не говореха с нас за секса, само от време на време казваха неща, които смятаха за много поучителни: "Само внимавай някой да не ти отнеме девствеността, защото после никой няма да те вземе". Ние трябваше да сме разумни, не да имаме чувства, които ни вълнуват, объркват и ни карат да си задаваме много въпроси, чиито отговори не се появяваха в лексиконите.

Имаше и майки, които полагаха много усилия дъщерите им да бъдат привлекателни за мъжете. Но те учеха дъщерите си предимно как да си искат разни неща от момчетата. От това да им носят чантата, до всевъзможни подаръци и услуги. Спомням си, когато вече бяхме на по 18 и моя приятелка се чудеше с кое от двете момчета, в които беше влюбена да отиде на море, майка ѝ безапелационно отсече: "Разбира се, че с този, който те заведе на по-скъпия курорт." Когато не получеше парфюм на трета среща, тя горко плачеше, че не я обичат. Свидетел съм как майка ѝ внуши тази символна връзка между подаръците и обичането. През годините по-нататък тя яде и бой, развежда се, изпада в тежки депресии, все заради по-скъпите курорти, кожени палта, коли.

Мен ме учеха по съвсем обратния начин – винаги да си плащам сметката сама, за да няма никой основание "да ме използва", никога да не приемам подаръци, преди да получа годежен пръстен и много да внимавам за девствеността си. Все едно нямах никаква друга ценност. Внушаваха ми, че предложението за брак се брои за обичане. Нищо друго. Аз обаче четях много книги, гледах много филми и имах друга концепция за обичането, секса и за връзките. Но за сметка на това, пазех в пълна тайна от моята майка личния си живот.

Харесвам си изборите и не бих ги заменила с други, но това не означава, че липсата на майчината благословия да живея собствения си живот, така както го разбирам, не ми е тежала като воденичен камък. Стигала съм дори до крайности да смятам, че ако майка ми не харесва някого, това е точният човек за мен. Мина доста време и много работа със себе си, за да надрасна този инат. Но и годините си минаха.

Сега съвсем случайно забелязах приликите между моята приятелка, която споделяше всичко с майка си, а тя я насърчаваше да избира по-добрата сделка, и себе си – пазеща всичко в тайна и никакви сделки. Забавното е, че с тази моя приятелка, отгледахме сами синовете си с безценната помощ на същите тези майки, които искаха да се грижат за нас, но никога не приеха онова, което ние наистина сме.

През годините всяка една от нас е изпадала в депресия, свързана с взаимоотношенията по свои си причини, нищо в секса не ни е било чуждо, но сега ни е малко или много все тая. Можем да се смеем заедно на всички избори, които сме правили в младостта и по отношение на най-хубавите ни моменти от интимния ни живот да си казваме една на друга: "Права беше да не слушаш майка си". Освен това, сме щастливи, че имаме момчета – тях ни е по-лесно да обичаме. Понякога си казваме: "Добре, че нямаме момичета". Може би, защото интуитивно сме усещали, че просто нямаме нужната благословия за знанието за живота, изобилието и взаимоотношенията.

Добрата новина е, че живеем във времена, в които всичко това е поправимо. И има големи шансове тази безпаметност и тотално объркване по отношение на истинското женско знание да не се предава нататък, осакатено от хилядолетия деформации. Явно наистина ще се наложи да живеем сто години. Поне. За да имаме време да приемем истинската благословия и да я изживеем. Хайде, честито!