Михаела Петрова
Решихме да ви припомним един от любимите ни текстове на един от нашите автори Михаела Петрова. Насладете му се отново!
Преди няколко дни се запознах с Edna жизнерадостна жена, пипната от-до. От перфектния лифтинг с едва забележим, но все пак неизбежен ефект на клоунска маска, до 8-сантиметровите токове от типа “от колата – в бара”. Появи се съвсем сама и непридружена на едно място, където и аз обичам да ходя сама и непридружена, защото там е нормално да се събират такъв тип хора, без да си досаждат едни на други и да си общуват само ако наистина им е приятно.
Тя ми привлече вниманието, защото прекалено изпипаният ѝ външен вид е нетипичен за това място, особено в относително ранния час към 11 вечерта. Възможно е да се появят жени, сякаш току-що излезли от “Tiffany” най-рано към 2 след полунощ и то ако идват от друго място. И пак не е съвсем типично. Най-малкото, защото това място е малко по-трудно проходимо на 7-сантиметров ток.
Аз ѝ привлякох вниманието с това, че съсредоточено пишех в Edna тетрадка. Нещо, което пък на нея ѝ се стори нетипично, независимо, че както ми разказа по-късно, когато се прибирала в Ню Йорк, не казвала “прибирам се в NY”, а “прибирам се в "Bar & Books”.
Това било другото място в света, където можела спокойно да отиде сама и да се чувства сигурна, че няма досадници и няма да ѝ се случи нещо неприятно. Напротив – ще срещне интелигентни и приятни хора, “с които можеш да си говориш интересни неща”. Призна, че подобни места са рядкост, но знаеше няколко аналога в Ню Йорк, Лондон, Париж.
Много се забавлявах. Честно казано, досега не си бях говорила толкова откровено с типичен представител на жената-завоевател. Знам, че напоследък много жени ходят на какви ли не курсове, за да се научат да бъдат завоевателки. Моята си беше “natural born” – от най-изчистен и естествен вид. И може би за първи път ми се случи да не ми дойде на ум някой и друг ироничен коментар. Затова моля, не приемайте като ирония нищо, което ще ви кажа за оригинала на жените – завоевателки. От време на време си позволявам да иронизирам ментетата.
На първо място, те завладяват другите с това, че са щастливи. Излъчват щастие. Когато те канят да споделиш с тях бутилка вино, все едно те канят в джакузи, в което да се отпуснеш и да забълбукаш, докато грижите и мислите ти, заради които винаги имаш под ръка някое тефтерче, престават да имат значение за момента. Не са нацупенки високомерни кучки, които капризничат и искат да им се угажда, за да се усмихнат. А те първи са отворени към теб с широката усмивка и подадена приятелски ръка.
Второ, не противопоставят собствения си начин на живот на твоя. А това може би е най-простата дефиниция на “приемането на другия”. В тяхна компания се чувстваш приет такъв, какъвто си. Дори когато е напълно ясно, че “чергата е различна”, това няма никакво значение. Важното е да се чувстваме добре.
Третото вече се отнася до мъжете. За нея е важно да са “като скала, на която може да се опре и да разчита напълно”. В крайна сметка, 8-сантиметровите токчета задължават да си подпрян на някого. Така де, това беше иронично, но тя го каза. А “скала” е единствената метафора, която чух тази вечер. И означава “много богат мъж, който осигурява всичко”. Срещу какво? Срещу първо и второ, което тя нарече “търпелива съм и се усмихвам”.
А докато я слушах и се забавлявах, все се сещах за тайландките, които дълбоко се съмняват в стойността на мисленето.
Подобно на тях, тази жена беше прекалено заета с това да бъде щастлива, за да намира време да мисли за самото щастие. Предполагам и че не се замисля много дълбоко и специално дали е много влюбена или възхитена, развълнувана, очарована, че е толкова желана.
В “География на блаженството”, авторът разказва история на свой приятел, който живее с тайландка, чиято формулировка на любовта е: “обичам те, както маймунката обича банана”. В крайна сметка, ако чувстваш към някого това, което маймунката чувства към банана… не е зле, защото винаги ще се погрижи да ѝ бъде под ръка. Ей така, инстинктивно и с усмивка.
Може би виждате противоречие, защото споменах, че любимото ѝ място се казва “Bar & Books”. Не мисля обаче, че тя ходи там, за да чете. По-скоро го прави, за да завоюва вниманието и приятелството на хора, за които книгите все още имат стойност. Те интуитивно ѝ говорят, че тук ще открие класа и по отношение на интелекта, а не някакви баровци, които демонстрират парите си.
Формулата, до която успя да сведе изборите в живота си моята среднощна събеседничка, е толкова проста, че ако под нея пише, че е цитат от Буда, спокойно може да събере последователи, които искат да основат религия: “I am what I am, какво лошо може да ми се случи?”
На български преводът е малко двусмислен. Може да се преведе като „Аз съм такава, каквато съм”, но може да се преведе и като “Аз съм това, което съм”.
Първото има нюанс на нежелание да се променяш и адаптираш, дори към това, което искаш или смяташ, че би те направило щастлив, доволен, или просто ти харесва. И по-често съм го срещала като позиция.
Вторият вариант на превода, познат повече сред по-духовно настроените хора, направо си е мантра, с която заявяваш на Вселената, че личността, която си, и по-висшата ти същност, сте едно. И когато го има това осъзнаване, нищо лошо не може да ти се случи. Всичко е еволюция, познание, действие в любовта.
Моята “завоевателка” беше далеч от подобно тълкувание, но на английски този израз няма тези два различни нюанса. Дори да не знаеш и никога да не си се замислял какво всъщност казваш, то си работи. И когато изпитваш онези чувства, които асоциираме с щастие, плюс “I am what I am”, привличаш още щастие.
Колкото за това как стоят нещата под завивките, не съм я разпитвала. Тя сама ми каза с нарочно нацупена физиономия, последвана от избухващ гърлен смях: “Той много работи и си ляга много рано. Но аз нямам нищо против. Нали е моята скала? Толкова е сладък”.
Това е в общи линии. Най-сигурната завоевателна тактика е да си щастлив. Независимо от причината. И да ти личи. Какъв мъж ще си избереш, вече е надстройка. Важното е, че това състояние на духа привлича и по-голям избор.
Впрочем, имам Edna приятелка с три деца и съвсем нормален тип брак, която също винаги излъчва щастие и макар да е далеч по-съдържателна в думите си, в общи линии винаги привлича вниманието, както на мъжката, така и на женската аудитория около себе си. Завоюва единствено с това, което е.
И въобще не се трогва, нито пък драматизира разликите в начина на живот. Стига моментите, които прекарвате заедно, да бъдат качествени, приятни и разпускащи като в бълбукащо джакузи с бутилка шампанско отстрани.
Още от същия автор:
