Картинката, която изобразява спорещи двойки (особено тези, живеещи под един покрив) е чест, да не кажем и всекидневен пейзаж от човешките отношения. Но като се замислим малко по-сериозно, ще видим, че разпалването от тези дрязги до голяма степен е абсолютно безсмислено и ненужно състояние на духа и тялото, което няма защо да подклаждаме.
Дали спорът ще се заформи покрай избора на филм, къде приготвят най-вкусната пица или защо чиниите трябва да се измият веднага след ядене е без значение, стига обореният никога да не сте вие.
Така в един момент, стараейки се да излезем прави в спора, намесваме съвсем други теми, докато в един момент тотално забравяме за какво точно сме спорили с нашия партньор. Започва ескалиране на емоции, повишаване на тон, а от последвалата изнервеност ние ставаме все по-нелогични в аргументите си.
В крайна сметка се получава ситуация, в която ние не се интересуваме от изведените доводи, а като малки деца се инатим само и само да изглеждаме като по-доминиращи и печелещи дадения спор.
Защо се палим толкова?
Според екип от парижки психолози причината се крие точно във факта, че стремейки се да не сме победените в поредната дрязга, ние съвсем забравяме каква позиция сме защитавали, влизайки в омагьосан кръг, от който излизането е мъчна работа. Затова в един момент поемете инициативата и кажете, че в крайна сметка караницата е безсмислена и е крайно време да спрете да се ядосвате, като замените гнева с малко по-ведро настроение.
Какво да направим?
Най-добре е да завършите с шаблона, но той затова е такъв, защото работи. Кажете на човека до вас, че сте уморени от нервни изблици и сменете тона с малко по-нежни думи. Оттук нататък внимавайте, когато възпламенявате една искра, защото отношенията във връзката ви може неочаквано да прегорят и никакви сълзи няма да потушат този проблем.
