Един и същ урок ще ти бъде представян по различни начини, докато го научиш. Тогава продължаваш със следващия.
Латифа, любовта е болезнена, защото тя проправя пътя на блаженството. Любовта е болезнена, защото трансформира, любовта е преобразуване. Всяка трансформация ще е болезнена, защото старото трябва да бъде оставено поради новото. Старото е познато, безопасно, сигурно, новото е абсолютно неизвестно. Ти ще влезеш в неизследван океан. Ти не можеш да използваш ума си за новото, за старото, умът е изкусен. Умът може да функционира само със старото; с новото, умът е съвсем безполезен.
Оттук идва страхът, от оставянето на стария, удобен, безопасен свят, светът на удобство, възниква болка. Това е същата болка, която детето чувства излизайки от утробата на майката. Това е същата болка, която птицата чувства излизайки от яйцето. Това е същата болка, която птицата ще почувства, когато за първи път ще се опита да полети.
Страхът от неизвестното, и сигурността на известното, несигурността на неизвестното, непредсказуемостта на неизвестното, правят човек много уплашен.
И тъй като трансформацията ще бъде от аза към състояние на не-аз, агонията е много дълбока. Но ти не можеш да имаш екстаз без да минеш агонията. Ако златото иска да бъде пречистено, то трябва да мине през огън
Любовта е огън.
Поради болката на любовта, милиони хора живеят живот без любов. Те също страдат, и тяхното страдание е безполезно. Да страдаш в любовта не е да страдаш напразно. Да страдаш в любовта е съзидателно, това те носи на високи нива на съзнание. Да страдаш без любов е абсолютна загуба; никъде не те води, само те държи в същия порочен кръг.
Човек, който е без любов е нарцистичен, той е затворен. Той знае само себе си. И колко може да знае себе си ако не е познал другия, защото само другия функционира като огледало? Ти никога не ще познаеш себе си ако не познаеш другия.
Любовта е много фундаментална за себе-познанието. Човек, който не познава другия в дълбока любов, в интензивна страст, в краен екстаз, не може да познае кой е той, защото няма да има огледало, за да види своето отражение.
Отношенията са огледало, и колкото по-чиста е любовта, колкото по-извисена е любовта, толкова по-добро е огледалото, по-чисто е огледалото. Но по-висшата любов се нуждае да бъдеш отворен. По-висшата любов се нуждае да бъдеш уязвим. Ти трябва да отхвърлиш бронята си, което е болезнено. Ти не трябва постоянно да си в гард. Ти трябва да отхвърлиш пресметливия ум. Трябва да рискуваш. Трябва да живееш опасно. Другите могат да те наранят, това е страха в това да си нараним, Другите могат да те отблъснат, това е страха в това да си влюбен.
Отражението, което ще намериш в другите на твоето собствено аз може да е грозно, това е безпокойството. Отбягвай огледалото. Но отбягвайки огледалото ти няма да станеш красив. Отбягвайки ситуацията ти няма и да растеш. Предизвикателството трябва да бъде прието.
Латифа, човек трябва да влезе в любовта. Това е първата стъпка към Бог, и не може да бъде заобиколена. Онези които се опитват да заобиколят стъпката на любовта, никога не ще достигнат Бог. Това е абсолютно необходимо, понеже ти ставаш съзнателен за своята цялостност само когато си предизвикан от присъствието на друг, когато твоето присъствие е подсилено от присъствието на друг, когато си изваден от своя нарцистичен, затворен свят под открито небе.
Любовта е открито небе.
Да бъдеш влюбен е да си в полет. Но определено, безграничното небе поражда страх.
А да отхвърлиш егото е много болезнено, защото ние сме били учени да култивираме егото. Ние мислим, че егото е нашето единствено съкровище. Ние сме го пазили, украсявали сме го, непрекъснато сме го лъскали, и когато любовта почука на вратата, всичко, което е необходимо, за да се влюбиш е да отстраниш егото, определено е болезнено. То е творбата на твоя живот, то е всичко което си създал — тази грозна личност, тази идея че. "Аз съм отделен от съществуването."
Тази идея е грозна, защото е невярна. Тази идея е илюзорна, но нашето общество съществува, основано е на тази идея, че всеки човек е личност, а не присъствие
Истината е, че няма нито един човек в света, има само присъствие. Ти не си — не като его отделено от цялото. Ти си част от цялото Цялото те прониква, то диша в теб, пулсира в теб, цялото е твоя живот.
Любовта ти дава първото преживяване на хармония с нещо, което не е твоето его. Любовта ти дава първия урок, че можеш да си в хармония с някой, който никога не е бил част от твоето его. Ако можеш да си в хармония с жена, ако можеш да си в хармония с приятел, с мъж, ако си в хармония с детето си или с майка си, защо да не си в хармония с всеки човек? И ако да бъдеш в хармония с един човек дава такава радост, какво ще е ако си в хармония с всички хора? И ако можеш да си в хармония с всички хора, защо да не си в хармония с животните и птиците и дърветата? Тогава едната стъпка води към другата
Любовта е стълба. Тя започва с един човек, свършва със цялостността. Любовта е началото. Бог е края. Да се страхуваш от любовта, да си уплашен от засилващите се болки на любовта, е да останеш затворен в тъмна килия.
Съвременният човек живее в тъмна килия, това е нарцистично. Нарцисизмът е най-голямата мания на съвременния ум.
И тогава идват проблемите, проблеми които са безсмислени. Има проблеми, които са съзидателни, защото те водят към по-високо съзнание Има проблеми които не те водят никъде, те просто те държат вързан, те просто те държат в твоята стара бъркотия.
Любовта създава проблеми. Ти можеш да отбегнеш тези проблеми като отбегнеш любовта. Но това са много съществени проблеми! Те трябва да бъдат посрещнати, те трябва да бъдат изживени и преминати и надминати. А за да ги надминеш, пътя е през тях. Любовта е единственото истинско нещо, което си струва да правиш. Всичко друго е второстепенно. Ако то помага на любовта, добро е. Всичко друго е просто средство, любовта е края. Така че каквато и да е болката, влез в любовта.
Ако не влезеш в любовта, както много хора са решили, тогава си се задръстил в себе си. Тогава животът ти не е поклонение, тогава животът ти не е река вливаща се в океана; животът ти е застояло блато, мръсно, и скоро няма да има нищо друго, освен мръсотия и кал. За да е чист, човек трябва да продължи да тече. Реката остава чиста, защото продължава да тече. Теченето е процеса на оставане непрекъснато девствен.
Влюбения остава девствен. Всички влюбени са девствени. Хората, които не обичат не могат да останат девствени, те стават заспали, инертни; те започват да смърдят рано или късно -- и по-скоро рано отколкото късно — защото няма къде.да отидат. Техният живот е мъртъв.
Ето къде съвременният човек се намира и поради това, всички видове неврози, всички видове лудост, са избуяли. Психичните болести са взели епидемични размери. Вече не само няколко индивида са психично болни, действителността е, че цялата земя е станала лудница. Цялото човечество страда от някаква невроза.
И тази невроза произхожда от нарцистичната ти застоялост. Всеки е заседнал в собствената си илюзия, че има отделна същност, тогава хората обезумяват. И тази лудост е безсмислена, непродуктивна, не-съзидателна. Или хората започват да извършват самоубийства. Тези самоубийства са също така непродуктивни, не-съзидателни.
Ти може да не извършиш самоубийство като пиеш отрова или скочиш от скала или се застреляш, но можеш да извършиш самоубийство, което е много бавен процес, и което и се случва. Много малко хора извършват внезапно самоубийство. Другите са се решили за бавно самоубийство, постепенно, бавно, бавно те умират. Но почти, тенденцията към самоубийство е станала универсална.
Това не е начин на живот, и причината, основната причина е, че ние сме забравили езика на любовта. Ние не сме вече достатъчно храбри да влезем в това приключение наречено любов.
Оттук хората са заинтересувани от секса, защото сексът не е рискован. Той е моментен, ти не се ангажираш. Любовта е ангажимент; тя е обещание. Тя не е моментна. Веднъж щом се вкорени, тя може да бъде завинаги. Тя може да бъде ангажимент за цял живот. Любовта се нуждае от интимност, и само когато си толкова близък, Другия става огледало. Когато се срещаш сексуално с жена или мъж, вие не се срещате изобщо, всъщност, отбягваш душата на другия човек. Ти само използваш тялото и бягаш, и другия използва твоето тяло и бяга. Вие никога не ставате достатъчно близки, за да разкриете един на друг оригиналните си лица.
Любовта е най-големия дзен коан.
Латифа, тя е болезнена, но не я отбягвай. Ако я отбягваш ще си отбягнала най-благоприятна възможност да израстеш. Влез в нея, изстрадай любовта, защото чрез страданието велик екстаз се появява. Да, има агония, но от агонията, екстазът е роден. Да, ще трябва да умреш като его, но ако можеш да умреш като его, ще бъдеш родена като Бог, като буда. И любовта ще ти даде първото вкусване на Тао, на Суфизъм, на Дзен. Любовта ще ти даде първото доказателство че Бог е, че животът не е безсмислен
Хората, които казват, че животът е безсмислен са хората, които не са познали любовта. Всичко, което те казват е, че в техният живот няма любов.
Нека да има болка, нека има страдание. Мини през тъмната нощ, и ще достигнеш до красив изгрев. Само в утробата на тъмната нощ, слънцето може да се развива. Само след тъмната нощ, утрото пристига.
Целия ми подход тук е любов. Аз уча само любов и само любов и нищо друго. Ти можеш да забравиш за Бог, това е само празна дума. Можеш да забравиш за молитва, защото това са само ритуали наложени от други върху теб.
Любовта е естествената молитва, не наложена от когото и да било. Ти си родена с нея. Любовта е истинския Бог — не Бога на теолозите, а Бога на Буда, Исус, Мохамед, Бога на суфите. Любовта е ТАРИКА, метод, да те убие като отделен индивид и да ти помогне да станеш безкрайното. Изчезни като капка роса и стани океана, но ще трябва да минеш през вратата на любовта.
И определено, когато човек започне да изчезва като капка роса, а той е живял дълго като капка роса, това боли, понеже човек си е мислел: "Аз съм това, и сега това си отива - Аз умирам." Ти не умираш, а само една илюзия умира. Ти си се отъждествил с илюзията, да, но илюзията е все още илюзия. А само когато илюзията спре, ще можеш да видиш кой си ти.
И това откровение те носи до върховна радост, блаженство, празнуване.
