Защо е важно жените да получават подаръци?

08.11.2018 16:00

Ще го кажа в прав текст още в началото, после ще се обясняваме. За жените е важно да получават подаръци, защото това утвърждава тяхната женственост, укрепва психичната им сила, учи ги да бъдат приемащи и за радост на мъжете и децата около тях ефектът е, че стават по-възприемчиви и сговорчиви. Способността им да дават и да раздават своята любов се увеличава.

Вече чувам в главата си всички коментари как жените са меркантилни, как напускат бедния мъж за по-богатия, как това не е никаква любов и така натакък, и така нататък. Стоп. Не чувам тези гласове повече, защото искрената радост, която жените изпитват от подаръка, който деликатно уцелва същността им и я преизпълва с доверие у онзи, който й го поднася, няма нищо общо с деформациите на алчността и преследването на богатството на всяка цена.

Жената не е алчна по условие. Не и онази, в чиито гени е закодирано майчинството. Казвам го, защото има и жени, които нямат отношение към майчинството, тяхната енергия е по-мъжка, без това да означава, че са мъжкарани. А единствено, че имат логичен ум, бива ги да действат практично, не се трогват от емоционални драми, или са от онзи тип гениални жени, посветени на науката или някакъв друг тип рационална професионална кариера, в която виждат повече смисъл, отколкото в това да инвестират усилия във взаимоотношенията.

Дори и тези жени не са алчни, просто имат практично отношение към стандарта, който смятат, че им е нужен, за да реализират целите си. Но дори и те могат да бъдат разчувствани от блясъка на диаманта. Или да си спомнят, че дължат малко специално внимание, на онзи, който мълчаливо е поставил букетче с орхидея до нощното им шкафче.

Колкото до другия тип женска алчност, към която съвсем разбираемо имате непоносимост, нека не забравяме, че тя е възпитана от мъжкия свят. От онези хилядолетия, през които в генетичната ни памет е закодирано как мъжете са си купували жените - за съпруги, за наложници, за слугини и домашни помощници, за детегледачки и дойки... в общи линии - за трофей или прислуга.

И не трябва да се съдим строго взаимно, когато откриваме бурените на този тип взаимоотношения. В крайна сметка, те са възпитавани с хилядолетия, а дори ако сметнем, че епохата на освобождаване от този модел е започнала с т.нар. Fin de ciecle и австрийския сецесион - времето, за което се разказва във филма "Мулен Руж" и прибавим онези години филмирани великолепно в Пътят на промените (Revolutionary road с Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет), в "Луди години" с Анджелина Джоли и дори в "Часовете" по романа на Майкъл Кънингам... все болезнени теми за промяната в смисъла от взаимоотношенията, то отново имаме някакви си си сто години опити да променим стандарта, срещу около 6-7 хилядолетия доминиращ патриархат.

Още от Авторите

И за да се върнем там, откъдето започнахме, онова, което в момента много дразни мъжете като женска претенция за благоденствие и стабилност, когато си избират партньор, е възпитано от тях.

А истина е, че онова, от което имат нужда самите жени, онези, които са се осъзнали и вече не живеят в кошмара на покупко-продажбата, е този модел да бъде превъзпитан или по-скоро да бъде възвърната естествената природа на женската природа да бъде приемаща и грижовна и на мъжката естествена природа да бъде даваща и уравновесяваща.

Сега ще преведа на разбираем език, спокойно. Това че жената ще бъде грижовна към онези, които е приела в живота си със и без подаръци няма никого да отмине. Тя си е такава. Но само когато балансира това качество с възприемчивост към даровете, нейната женственост разцъфва. А нали мъжете искат да имате щастлива и красива жена?

Колкото и да им се струва глупаво, когато жената не получава подаръци, започва да чувства вина, че не прави достатъчно и става досадна, свадлива и мърлява към себе си грижовница. Сякаш мъжа и всички около нея са малки и малоумни деца, които имат нужда по три пъти на ден да им се казва да си сложат шапката и преди да е сервирала вечерята да се оправдава, че май не й се е получило, но това е, защото всичко сама прави в тази къща.

Говорим си за...

Е, ако мъжете искат да спрат досадното й мърморене, трябва да й дадат да разбере, че е прекрасна.

И никога да не й подаряват нещо, което според мъжката им логика е практично или възприемат като някакво чудо на техниката. Ако ще е чудо на техниката, трябва да се проучи внимателно какво й харесва. Аз не съм от тези, които хвърлят телефони за щяло и нещяло, но веднъж в живота и на мен ми се е случвало. Това беше когато едно мое гадже непрекъснато ми подаряваше файлове с различни тапети и музики за телефона.

Още първия път коректно обясних, че не си сменям картинките на телефона и не си играя да правя различна музика за различните групи приятели и познати. Три месеца по-късно, след предната порция "ужасно готини картинки и музика", с които два часа си игра да напълни телефона ми и гордо ми го подаде... много хладнокръвно го изхвърлих през прозореца.

Когато жената получава подарък, това на нея й говори дали човекът с нея си е дал труда да разбере с кого си има работа. Голяма грешка е и подаряването на еротично бельо в началото на връзката. Жената си го превежда като "той ме иска само за секс". Тези идеи могат да се запазят за времената, в които вече са станали достатъчно близки, за да са си споделили фантазиите. Тогава тя ще очаква такъв подарък.

Вечната класика е парфюмът, защото ние обичаме да възприемаме света през ароматите, макар че и там трябва да се внимава - добре е той да се консултирате с най-добрата й приятелка.

Най-сигурният подарък, с който да й внуши, че може да му се има доверие е красиво бижу. Онова, което то ще й проговори е дали мъжът е достатъчно наблюдателен какъв е стила й, как неговит вкус за красивото се съчетава с нейния, какъв е прагът му на щедрост и дали цени нейната женственост или целта му е единствено да демонстрира собствените си възможности.

Затова и казах, че подаръкът развива интуицията на жената. Ще издам и още една тайна - бижуто, подарено от мъж ни кара да си мислим, че му приндалежим, когато си го слагаме. И така... правилнит подарък, поднасян периодично и без специален повод, железни врати отваря. После си цъфтим и не ни трябва никакво убеждаване да дарим любовта, грижата и верността си.

Още от Михаела Петрова: