Михаела Петрова
Разбира се, заглавието е перифраза на арт филма на Питър Грийнауей „Записки под възглавката“.
Откакто тази любимата рубрика в Edna съществува, тя също е създала огромно богатство от символика чрез изписаните букви.
Макар и не „калиграфски по голо тяло“. И все пак всички тези думи са изписани с оголена душа.
Няма как да бъде иначе – „под завивките“ е мястото, където се разголва не само тялото, но и всичко, което ни вълнува, тормози, радва. Понякога се крием там като уплашени деца, които вярват, че когато се завият презглава, тъмното не е толкова страшно.
Дори когато е свързано с хубави емоции или със съвсем рутинно ежедневие, това е място, в което преживяваме себе си.
Не е само мястото, където правим любов. Независимо, че това е първата асоциация. Всъщност, тогава завивките са някъде встрани, изритани нетърпеливо да не пречат.
Търпеливо изчакващи момента да бъдат придърпани обратно, за да покрият прегръдката на двама с булото на надвисналия сън. Подобна романтична картина е в състояние да се роди в моментите, когато си спомняме или копнеем за такова нещо. Или докогато четем, отдалечени от самото преживяване. В моментите на самото преживяване обикновено ни вълнуват други неща.
В началните етапи на този красив обмен, жените рядко могат да заспят. Дори когато не приказват много, мисълта им се върти на пълни обороти. Когато човек е влюбен, това въобще не означава, че няма проблеми. Напротив, това са едни от най-драматичните ни моменти. Само преди да се случи, си мислим, че веднъж да доживеем тази среща, от там насетне всичко ще е страхотно.
Всички знаем, че не е вярно, но обичаме да го забравяме. И все пак, нека си го кажем – далеч по-житейски правдивата ситуация е когато се влюбиш, да изпаднеш в депресия. Особено когато имаш повечко житейски опит. Знаеш, че от тук нататък те очаква работа със собствените противоречиви емоции.
Налага се да направиш избор – ще останеш ли при вече изградените си навици или имаш готовност да преподредиш приоритетите си заради така очакваното ново статукво на човек във връзка. Знам, че всички много обичат онзи лаф, че любовта побеждава всичко, но нека оставим това клише настрана. Побеждава „енергията на любовта“, която „дълго търпи и е милостива, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразва, не държи сметка за зло, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ - както я описва Апостол Павел в прословутото си послания до коринтяните. Тази любов е качество на друго измерение и предполага изграждане на светлинно тяло.
Дайте да зарежем това. Ако ще говорим за любовта, в която плътта е част от уравнението и която заживява свой живот под завивките, то тя отговаря на условията до толкова до колкото „на всичко хваща вяра“, но далеч не всичко търпи. И определено „търси своето“ момче/момиче.
Независимо за колко просветлен се мисли човек, първите въпроси, които излизат на дневен ред, са съвсем банални. Какво правите заедно? Какви неща си споделяте? Има ли къде да живеете заедно? Кога да си преместите при него нощния крем и четката за зъби? Каква е приятелската му среда и как ще ви приеме? Къде ви придружава и къде не? Пътувате ли заедно? Какви са общите ви вкусове. От какво трябва да се лишите, за да се посветите един на друг? Струва ли си? И така нататък.
Казуси всякакви ни вълнуват, обгърнати в тази романтична прегръдка от първите дни под завивките. Как ще им отговорим със действия е по-важно от това „как я мислим тази работа“, но така или иначе да се спре мисълта в такъв момент е трудно.
Мира не ти дава да узнаеш какво мисли той за тази ваша среща – ама наистина какво мисли, а не това, което ти е казвал, докато те сваля. Не и онова, което отговаря, когато намираш хитри начини да го попиташ. Искаш да знаеш какво си мисли за теб, когато мълчи. Минава време, доста терзания и хипотези на приятелките, докато накрая се примиряваш, че му е по-лесно да се изразява с дела. Някои от тях те успокояват, други те нервират, трети – изненадват. С най-много емоционални трусове е периода „не го разбирам – не ме разбира“. Нестихналото сексуално привличане успява да крепи баланса, докато малко по малко започнете да изравнявате визията си за общия съвместен живот. Но може да отнеме много време на несигурност и бдителност да търсиш потвърждения за качеството на неговата любов в дребни детайли, да си затваряш очите и да си пич, когато стане дума за вашите бивши, да се доверяваш на прегръдката в съня, но и да се будиш, за да задържиш по-дълго този момент на блажена и спокойна сигурност на слетия ви среднощен дъх. Това са една малка част от тайните мисли, които имаме под завивките.
Те се различават много от онова, което ни се върти в главата, когато вече сме прекарали няколко години заедно. Тогава картинката под завивките коренно се променя. Все по-рядко са изритани на пода. Създадени са мързеливи навици за задоволяване на телесните потребности. При някои двойки дори съвсем изчезва тази причина да спят в едно легло. Започнали са сериозно да ни дразнят разни нощни навици - хъркане, пуфтене, примляскване, скърцане със зъби, обилно потене, бълнуване и не на последно място, неизбежното и за двамата пръцкане.
За това никой не споделя. Много по-смело се говори дори за семейното насилие. Но ако си говорим честно, под завивките това е най-често срещаното явление, от което всички изпитват леко до тежко неудобство. Напоследък в социалните мрежи се разпространява някакво запитване на дама дали болките ѝ в коляното са причинени от това, че съпругът ѝ пръцкал всяка нощ върху него. Не е смешно.
Ако това я довежда до лудост, като нищо може да се разболее жената. Имах една приятелка, която преди време ми беше споделила, че има много тежки колики, защото нощем, когато спи до приятеля си, постоянно се свива, за да не стане за резил като изпусне шумно въздуха, насъбран в червата. След като се разделиха и лекува следствията от задържаните газове близо година, заяви твърдо, че ако ще да умира от любов, повече никога няма да спи с мъж в едно легло. Спомням си, веднъж, в началото на една моя връзка, как той се изпусна и притеснено каза: „Извинявай“. За да разсея неловкото положение, се пошегувах: „Е, сега вече официално сме си близки“. Той отвърна: „Тогава трябва и ти, за да сме поравно близки“. Не можах да му стана достатъчно близка. Може да е суета, ама си е неприятно. И дори хора, доживели златна сватба, си отправят укорителни погледи, когато им се случи да не спазят благоприличие във връзка с този детайл от човешката физиология. Познавам едни такива, отгледали са ме.
И не на последно място, „под завивките“ може да бъде нашият храм на мечтите, когато никой не ни диша във врата и можем да си пръцкаме на воля.
Това е мястото, където строгите митничари на Морфей те глобяват с кошмари и безсъние, ако внесеш багаж, който си носил през деня. Затова е по-добре да се спазват правилата и да зарежем всичко тленно, включително и тревогите си за тялото и неговата естествена физиология, за работата, за децата, за любимия. Да си позволим да се отпуснем и да създадем картината на преживявания, които ни изпълват с радост и любов. Да се освободим от всички предубеждения и скрупули и да мечтаем на едро, смело, за най-невъзможните неща.
Защото най-чудесното от всички преживявания под завивките е да заспим с усмивка. Когато преживяваме нощта по този начин, сутрините са съвсем различни. Записките от деня също се променят. В живота ни започват да се появяват хора, които споделят много подобни на нашите мечти.
С тях може никога да не се озовем под завивките, но за сметка на това се разкриват все повече пътеки дори към най-невъзможните мечти.
Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:
Опитомяване – да излезеш от дупката
Истината и спестените мръсни чорапи
Хранителен режим за (не)обвързани
