Дано не ви се е случвало да го узнавате лично или заради близките си, но в ортопедията, след ампутация има един термин, наречен „фантомна болка”. Това е когато хората с ампутиран крайник усещат силна болка там, където вече липсва плътта. И тази болка дори е по-силна от активната рана.
Другото интересно е, че на успокоителните и упойващи вещества действат само на нивото на плътта. Фантомната болка не се повлиява. Никак. Дори и от синтетичните наркотици, които им се дават в първите няколко дни.
На мен ми се наложи да разбера за всичко това заради мой близък. По професия той е физик и обикновено изпитва лека насмешка към моите приказки за квантови полета.
Не защото не знае, че съществуват, а защото смята, че след като ми липсва базата знания от т.нар. нютонова физика по неговите научни критерии, е малко наивно да му излизам с „квантови номера”.
Обаче като започна да чувства фантомната болка, да твърди, че липсващият крайник виси от кревата или е „отвит”, започна да приема идеята, че на енергийно ниво той още съществува.
Мисля си, че нещо подобно се случва и при раздяла между интимни партньори. Много често се налага някои любовни връзки да бъдат ампутирани. Особено онези, които са носили дискомфорт и емоционална болка на хората в двойката. И много често някак парадоксално се оказва, че раздялата за тях не е лечение. Болката остава в енергийното поле.
Поне за известно време. Дори остава и в следващите им връзки. И ги руши. Не защото са срещнали неподходящ човек, а защото от самата идея за интимна връзка, боли по навик.
Ако фантомната болка продължи прекалено дълго, традиционната медицина предписва психотропни вещества под лекарски надзор, за да се приключи с тази драма и организмът да се адаптира към новата реалност. В емоционалния свят, ние също често си предписваме сами, без лекарски надзор алкохол, упойващи и други вещества, които да изтласкат тази драма някъде в ъгъла и да получим чиста доза, ненатоварена с условности любов. Но както всички знаем, това не помага в дългосрочен план.
Разни такива работи си мислех, докато бдях над болничното легло. И колкото и да е парадоксално, усещах много силен прилив на сила. Когато дойде моментът да кажа: „Браво! Вече имаш сила”, а той да ми отвърне: „Да, ама не знам откъде се взе тази сила”, вече можех да му отоворя леко шеговито: „От квантовото поле”.
Да, бе да – усетих, че си го мисли, но смело продължих с доказателствената част: „Ако е вярно, че усещаш болка на празното място, значи съществува квантово поле, където тя се намира. А там, освен болка има и сила. И много други неща. Всичко, с което си свикнал е там. Всичко, което още не си опитал и изживял, също е там. И силата е там, и слабостта е там. И болестта е там, и здравето е там. А щом е квантово и в него има всичко, значи можеш да избираш какво да си вземеш от там. Силата е на същото място, където е и болката. Можеш да избереш да освободиш едното и да вземеш другото.”
Лесно ли е да се направи? Може би. Понякога съм успявала, друг път фантомната болка от липсата на ръцете, които са ме прегръщали не минава с години. Не я лекува нито времето, нито друга любов, а напротив – само ме подсеща, че е там и съществува.
Но точно както и при хората с ампутиран крайник, е важно да седят всеки ден изправени. За да чувстват на някакво ниво, че все пак липсващото съществува. Може би това е валидно и за фантомната болка от липсата на човека, който си обичал. Трябва да приемем правото на болката да съществува. И да позволим на силата на всяко ново партньорство да ни държи изправени и да продължаваме напред.
Този материал е специално написан за Еdna.bg от Михаела Петрова