Сега съм на вълна „ремонт” и през този фокус наблюдавам разни работи за формите, взаимоотношенията и свободата, към която съм си пристрастена. Най-любопитното в упражнението „ти избираш как да бъде”, което винаги съм свързвала с идеята за свобода, е че на практика не можеш да направиш този свободен избор без другите.

Без правилните „други” – онези, които имат сродно на твоето светоусещане, включително за взаимоотношения и интериор.

В такива моменти на свобода най-добре разбираш колко свързани сме един с друг. Нещо повече – как отношенията ни се осмислят покрай обединяването около някаква свободно избрана цел, била тя и кратковременна. И как причината да се съберем около тази цел е само фокус, около който се разгръщат куп други чудесни неща за всеки, който е подходил с открито сърце.

Същата е ситуацията и в работата ми. Никога не съм имала по-голяма свобода за идеите си, но и никога не съм била "по-зависима" от много други хора за реализацията им. И за първи път имах шанса да преосмисля думата „зависим” в позитивен контекст.

Всеки ден осъзнавам как е невъзможно да подчиниш на желанията си някой, който не е в синхрон с идеите ти и каква лекота настъпва, колко светкавично бързо се случват всички хубави неща в момента, в който съучастниците в нечия свободно родена идея се синхронизират помежду си. И колко много други дарове получава всеки един, който прескочи психологическата бариера, че прави нещо главно заради парите, които получава. Или само защото „така традицията повелява”.

Какво научих ей така, набързо, покрай боядисване на няколко стени и паралелно продуциране на куп разнородни културни събития:

- И съвсем малко внасяне на светлина или свежа боя е достатъчно, за да ти избоде очите онова, с което в полусенките на общата неразбория си склонен да се примириш.

- Успешно реализираното събитие, както и добре подбраният цвят, ти помагат да знаеш какво правиш по-нататък. Точно както решението какви обувки да обуеш най-добре определя стила на цялостния тоалет.  Неуспехът не ти гарантира, че ако направиш обратното, ще сполучиш. Само те свива и вдъхновението помръква.

- Най-старите ти приятели наистина знаят много добре какво ти отива и в крайна сметка те са онези, на които можеш да разчиташ за помощ и съвет. Не може да ги замени и най-добрият интериорен консултант. По простата причина, че не си е строил заедно с теб къща от картон на двора. И няма изграден с годините усет - ти, като човек, на какво си символ, какъв „печат” оставяш.

Но това е само едната страна на нещата. Останалото е в смисъла да правиш неща. Каквито и да било неща. Да се срещаш с хора и да си говорите. Да си достатъчно отворен да създаваш взаимоотношения без предубеждения. Без да се сърдиш или да изискваш от тези, които не се чувстват готови да участват в твоето приключение, а точно обратното – да приемаш с радост всеки, който е готов да извърви няколко крачки (до магазина за плочки) с теб.

Когато бяхме по-млади, по-важно беше с кого пиенето и приказката ти върви добре, с кого неустоимо искаш да се любиш, с кого четеш едни и същи книги, слушаш музика или гледаш филми. Тогава се случваше да страдаме от "самота" – когато не се случи така, че да споделяме общите си интереси и вълнения.

С годините обаче, особено когато вече ти самият започваш да имаш лека нужда от ремонт – по отношение на собствените си взаимоотношения със света около теб, започваш да цениш онова, което ти дава стабилна основа. Нещо, на което да стъпиш, за да твориш живот отново и отново. Това е и причината да търсим все повече светлината в самите себе си. Онази светлина, която ни помага да разгърнем вътрешната свобода от всичките илюзии за свързаност, с които сме живели.

Едва тогава става ясно, че свободата въобще не е занимание самотно. А един безкраен процес на свързване, без привързване. Абсолютен разкош. 

Прочети още статии за секс и връзки от Михаела Петрова в Edna.bg ТУК.