Супер яко е да си влюбен. Простете за жаргона, ама верно е яко. Пеперуди в стомаха на момичетата. Мръсни мисли в главите на момчетата. Жажда по другия. Нужда от другия. Среднощни смс-и. Пропуснати повиквания.
Хубаво е. Аз лично съм до известна степен параноик, що се отнася до любовта. Ако съм щастлив – винаги се опитвам предварително да отгатна как ще се развият нещата. Винаги се питам как ли ще свърши всичко. Там ми е грешката.
До скоро вярвах в идеалната любов. Счупиха ме няколко мои бивши. Особено една от тях. Тогава започнах да осъзнавам истината – идеална любов няма. Любовта съществува, но не е като в приказките. Пътят често е осеян с натрошени огледала и ние трябва да вървим сред стъклата без страх. Така мисля. В противен случай би ли имало смисъл?
Най-гадно е когато в животът ти се появи някой, за който си готов да сториш и немислимото, а той е апатичен. Това е онази – леко вредната любов. Тя е като цигарите. Убиват те, но не можеш да ги откажеш. Убиват те, защото не се отказваш...
Прецакан си. Не те обичат на твоята честота. Тогава си тръгни. Ако не си желан – недей да настояваш. Това ми е сутрешната мантра. Казвам си я преди да си отворя очите. Ако не си желан – недей да настояваш. Сам го измислих. Или поне така ми се струва. Едва ли съм открил топлата вода.
Не само мен са ме наранявали. И вас са ви наранявали. И вие навярно още чакате „идеалния човек“ и той не идва и не идва и не идва и секундите стават минути и минутите стават часове, часовете стават дни и дните стават години и така... Изведнъж ви просветва и е отдавна късно. Пропилели сте една или друга възможност. Завили сте в погрешната посока...
Тъпотия. Все чакаме някого, който не идва. Все идваме. Все се забавяме. Все забравяме. Все си отиваме. Все се сбогуваме. Никога не оставаме. Мразя сбогуванията, но съзнавам колко необходими са те понякога. Краят също е част от историята. Ако нямаш смелост да сложиш точката – не започвай изречението.
Най-глупавия ход в любовта е да сложиш окови на любимия си. Да го вържеш за себе си, сякаш е твоето лично мини пинчерче, на което си купила нова каишка и което дори няма сили да лае. Не му се занимава. Има и такива мъже, но аз не ги разбирам. Не мога да бъда такъв, мамка му! Не съм в състояние да платя тая цена.
Всичко е въпрос на избор в любовта. Дали да се примириш или да се бунтуваш. Дали държиш на партньора си или се преструваш. Тук на помощ идва тялото. То никога не лъже. Въпреки че съм чувал, че днешните момичета доста често симулират своето удоволствие с цел да не ги изостави гаджето с многото възможност и уж всичко е наред и уж всичко е чудесно, а всъщност в един момент се оказваш сам в леглото си за двама. Зарязан и жалък. А тя – нима? – била „голямата любов...“ Ха-ха.
Тялото никога не лъже. То не би могло да се престори на щастливо. То не би могло да има задни намерения. Тялото просто излъчва. Ако питате мен целувката е сто пъти по-силен акт на интимност, отколкото това да преспиш с някого. Някак си е много по-лично. Целувката е кадър в щастие. Целувката е интрото на песента. Целувката е любовна игра. Целувката е това и още други неща.
Харесва ли ви или не – сексът движи света. Любовта забавя движението. Любовта е повод да не си пишеш с три мадами едновременно по скайп, а малко да се кротнеш. Да се полюбуваш на мига, докато още трае. Хората са позабравили да се любуват на мига. Те винаги имат очаквания. Очакванията скапват целия смисъл. Плановете, които почти винаги рухват. Плановете, които рядко се оказват постижими. Това са нашите малки опити да си въобразим, че нещо в този живот зависи от нас. Същото е и с връзките.
Всичко се изхабява. Обикновено това става, когато най-малко го очаквате. Любовта е сложен механизъм. За да работи добре трябва отдаденост. Трябва взаимност. Трябва синхрон. Синхронът между партньори за жалост невинаги е възможен, затова не подценявайте интуицията си, ако нещата куцат. Бягайте, докато още можете. После възелът се затяга...
Понеже сте мои хора, ще ви дам един съвет от личен опит – опитайте се да не превръщате връзката си в един безкраен архив от селфита и тагвания. Това убива чувството. Не правете тази грешка. Накрая цялата илюзия отива в кошчето.
Да. Затова – докато още дишате – обичайте ближния. По истинския начин. Не виртуално, а наистина. Дръжте се за него, когато има буря. Бъдете му опора. Бъдете нежни. Бъдете искрени. Не спестявайте истината никога, колкото и да боли от нея. Прегръщайте повече. Забравете за страха. Той е враг номер едно на любовта. Дайте воля на желанията си. Правете повече секс. Ако ви омръзне – сменете позата. Или тактиката. Дайте нататък. Не се обръщайте. Животът продължава. Не ме слушайте.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
Поезията и жената са едно и също - Вселени... Не се ли отдадеш напълно - гориш
