Сложно нещо са междучовешките отношения, дето им викаме любов. Нито колелото, нито топлата вода ще откривам. Обаче. Как да разберем дали този този мъж, когото сърцето ни е избрало, е точният човек, който ще е с нас в добро и зло, в радост и тъга и т.н., и т.н., според романтичните филми, дето ги гледаме сами на дивана?
Припомнете си още от същия автор: Любовник и любим – не бъркай понятията!
Говорим си за...
Че то докато му правим дефилета по пеньоар и фотосесии с черпак в ръка, животът се преполовил, а Мъжът – духнал. Не само супата. Спасил се е по единично. След като се е нахранил, щото мъжката любов, нали, минавала през стомаха. Минава, да. И заминава. Запознати сме с дейността на стомашно-чревния тракт.
Любовта винаги е тера инкогнита, колкото и опит, горчив и сладък, да имаме. Колкото и пъти да сме се парили или да сме изгаряли в изпепеляващите й обятия. Няма рецепти, няма формули, няма модели, нищо няма, освен чувствата между двама души. А там е още по-непозната територия. Всеки път.
Хайде да ми обясни някоя дама защо се е влюбила точно в определен мъж. Бас държа, че няма да може. Приказки от рода на внезапно сините му очи, топлият му дъх, дългите му артистични пръсти, дрезгавият тембър, фигурата, походката, кавалерското му държание и пр., и пр. не минават! Аз приемам за най-точно определението биохимия. Не го разлагайте на отделни съединения, молекули и атоми. Няма универсум. Любов и точка.
Само че всички знаем, дето любовта е действие. Процес. Движи се, не стои в музея с етикетче „Велика единствена любов”. Защото няма нито велика, нито единствена. Има твоята. При това – в даден отрязък от време. Все едно миг или вечност. Не може да си избираш мъж по каталог. И жена по каталог не можеш да си избираш. В живота става въпрос, за семейство, ако щете, става въпрос, за връзка между мъж и жена става въпрос.
И защо има толкова нещастни жени, които все не случват на подходящ мъж. Защо много от тях се хвърлят на врата на „чужди” мъже. И защо тези мъже се оставят доброволно и самодоволно в нежната примка около врата им. Ами тези връзки са сладки и необвързващи.
Любовницата няма да се разхожда пред теб по пеньоар, а по бельото, което си й подарил. Няма да те посреща с „Дойде сметката за парното, пък не сме платили таксата за детската градина”, а ще запали свещи и ще ти подаде да отвориш бутилката шампанско. И никога, ама никога, няма да я боли главата!
При нея обаче няма да си разхвърляш чорапите по пода, няма да се мръщиш, че не те оставя да гледаш мача, защото е пуснала прахосмукачката, няма да те дразни, че ще ти претопли вчерашната манджа. Ама тези неща не са ти се набивали в очите, когато сте били гаджета със съпругата си. Тези неща ще се набиват в очите на любовницата ти, когато тя евентуално заеме мястото на фаворитката.
Ох, отначало целуваш пръстчетата, с които е пресолила супата, целуваш ръчичките, с които е пъхнала в пералнята ризите ти заедно с онова страхотно червено боди, та цялото пране е придобило съмнителния цвят на розово фламинго, косите й целуваш, така сексапилно навити на терморолките, че да полудееш от желанието за секс с извънземна, целуваш закръгленото коремче, в което ритка наследникът ти, без изобщо да забелязваш целулита, обаче в един момент отместваш чинията, вдигаш скандал, че ризите ти пак са съсипани, отвръщаш поглед от смешната повлекана с краставичени кръгчета, залепени на челото и опънат по шевовете анцуг и благодариш на Господ, че пак я боли главата.
Тя пък от своя страна не може да гледа трохите по мустаците ти, причернява й, докато ти събира чорапите, извръща се, когато излизаш от банята, заметнат през кръста с излинялата си любима хавлия, повдига й се, когато примляскваш и прохъркваш и благодари на Господ, че и този път е минал номера с главоболието.
Това не е Любов, нали? И биохимия вече не е. Разпаднало се е съединението помежду ви. Как? Ами точно както се е образувало. От първия поглед до първата забелязана троха.
Семействата и връзките не се разрушават отвън.
Никой няма да тръгне да търси нещо, което си има вкъщи, да не е луд. Отвътре е всичко, от демоните в гардероба ни, от собствените ни комплекси, от лягането на стари лаври колко сме неотразими, от възпитанието ни, бе хора.
За любовта трябва воюваш всеки Божи ден. Най-вече със самия себе си. Няма указания, няма формули, няма модели. На клише докарах ли го? Ами то и щастието е клише. Пък всеки драпа към него.
И се чуди как някой неприлично красив и преуспял мъж крепи под ръка невзрачна женица или как една Моника Белучи с IQ 152 гледа томително оплешивяващ очилатко и му оправя вратовръзката тъй, че ти иде да изгризеш черчевето от завист. Любов, бе хора.
И никой не е в състояние да „открадне” нито мъжа, нито жената от уж недостойните за тях партньори.
Биохимия, бе хора. Ама ние искаме щааааастие. И се оплитаме в миражите си.
От едната Фата Моргана към другата.
Пустинята на живота е голяма, а оазисите – кът. Както и да го въртиш и сучеш, на каквито и системи да залагаш, комбинацията винаги е в рамките на 6 от 49. Само не се пристрастявайте, следващият тираж може да е още по-несполучлив.