Михаела Петрова
Нали ги знаете онези, разбърканите букви, над които пише: Коя дума виждате? Е, от седмици насам виждам само „красота“. Малко ми беше странно, защото имам други грижи, но вече знам защо така ме тегли тази дума.
Имам приятелка, която преди много години се омъжи за американец. Във времената, в които не бяхме виждали по Коледа такова изобилие от всевъзможна украса. Когато попадна в онзи свят, тя не можеше да се насити. Постоянно си купуваше всякакви малки, абсолютно ненужни, но красиви неща.
Говорим си за...
Не мина много време и закриха фирмата, в която работеше съпругът й. Той изпадна в паника – кредитите за къщата, колите, образованието на децата му въобще не бяха малки. Трябваше да се ограничават. Тя се въздържаше от своята страст към малки ненужни красоти известно време, докато не се зададе Коледа.
Просто не издържа на напрежението и започна да поръчва от сайтовете за декорация почти всичко, което й хване окото.
Една вечер ми се обади по телефона: „Помагай, мисля че съм пристрастена, не мога да спра да харча за глупости, обаче ако знаеш колко са прекрасни, искам да спра, но не мога. Той сигурно ще получи инфаркт, когато види пратката и сметката“.
Не помня дали съм помогнала с нещо повече от приятелско изслушване, но така или иначе той бързо си намери друга работа, а тя му беше казала нещо от сорта: „Видя ли, че нямаше нужда да се притесняваш, особено ако си заобиколен от толкова много красота“ – сочейки към мигащите лампички и празничния декор в къщата.
Това са поредните женски глупости, ще каже някой. Консуматорско мислене, безразсъдство и какво ли още не. И все пак, в цялото това безразсъдство има интуитивна женска мъдрост – не можеш да го закъсаш генерално, ако си заобиколен от красота. Онази история за красивата душа също я знаем, но тя се разказва неправилно.
Ако човек има вътрешна красота, тя неизбежно се отразява на изборите, които прави. Дори те да са свързани с декорацията в дома. Когато си доволен, радостен, изпълнен с вдъхновение, определено си по-щедър. Приятно ти е да доставиш удоволствие на себе си и другите като ги почерпиш с нещо хубаво и вкусно, като споделите общо приятно преживяване, като си купиш нещо за разкош, удобство или напълно ненужна декорация.
Нищо че после ще го хвърлиш или забравиш някъде по кашони и гардероби. В крайна сметка, всеки ден ядем храна, която после изхвърляме от нас, нали така? Да, ама получаваме витамини, минерали, без храна ще умрем, без дрънкулки и светлинки за Коледа – нищо няма да ни стане.
По мои наблюдения, тези които разсъждават така, хич не се хранят качествено. Вярно е, че не умират бързо от лоши мазнини, глутен, парабени, мононатриев глутамат, серен диоксид, натриев сулфид и прочее химически елементи от които е съставена евтината храна, но обикновено имат тесте с епикризи и харчат за лекарства не по-малко отколкото безразсъдните глупави жени за ненужни малки красоти. И шоколад. А пък без красивите неща, наистина нищо няма да стане. Няма да се получат мечтите, няма да се пътува до екзотични дестинации, няма да е достатъчна заплатата за нищо повече от сметките за покрива над главата и храната с парабените.
Когато човек е с такава нагласа, не е задължително да го закъса. Поне на вид. Този тип хора изместват центъра на вниманието от себе си и обикновено го обръщат към някой друг – към партньора, децата си, близък приятел. Възможно е дори да са смятани от своето обкръжение за изключително всеотдайни. Когато човек не е достатъчно себеотдаден на вътрешния си стремеж към любов и красота, той става всеотдаен към други. Жизнено необходимо му е – буквално, за да остане жив.
Но това живот ли е? Красиво, ама скъпо; Вкусно и екологично, обаче какви са тия цени, бе?!
От моя личен опит мога да кажа, че красотата се отблагодарява, когато я уважаваш и цениш. Семейството на моята приятелка не само, че не закъса заради нейното пристрастяване към декорацията на дома, а напротив – просперира. Дворът й е пълен с цветя, които цъфтят и ухаят, заобиколени от малки порцеланови феички и джудженца, фонтанчета, кристалчета. В кухнята й също ухае много добре. Включително на подправки от собствената й градина. Впрочем, тя не си ги засади, за да не й се налага да ги купува от магазина. Посади само онези, които й отиват на градината.
Разказвам всичко това, защото както вече стана дума миналия път, годината не беше от леките. Като върнах лентата назад, си спомних, че в най-трудните ми моменти, си купувах нещо красиво. Напоследък въобще не ми беше до това, но почти се заставях да го направя. Влизах в претрупаните с коледна украса магазини като в барокамера за изкуствено дишане и когато започвах да усещам вътре в себе си радост, когато на лицето ми се появеше спонтанна усмивка, си купувах нещо дребно, симпатично и красиво.
Така за първа година се оказах с повече коледна украса, отколкото някога в живота ми съм имала. И това ми помага. Много ми помага да следвам най-силното си верую: през каквото и да преминаваме, имаме едно задължение – да се чувстваме щастливи. Нека съм „идиот“ по Достоевски, но сигурна съм, че е прав: красотата ще спаси света. Все някак.
