Всеки си има поне по една бивша любов.
Може да тръгнете да оспорвате, да се биете в гърдите, че първият ви влюбен поглед е срещнал и приковал за вечни времена единствения (или единствената), и 50 години не сте отмествали очи или помисли встрани, да тропате с юмручета как тъй може някой да се влюбва шест-седемнайсет пъти, живи и здрави, вярвам ви, говорете си, не ми пречите.
Чак толкова отчаяни жени няма!
Че дори майка ми и татко ми, които за мен са образец за любов до гроб, преди да се срещнат са имали други тръпки.
Понякога те самите се закачаха, че не са изхвърлили от кутията със снимки нито тази на Таня, надписана за татко, нито на Гошо, с дарствен надпис за майка.
Минало-заминало, човек харесва някого, после го разхаресва, защото се появява и за двамата друг. Истинският. С когото сте си като двете половинки на разрязаната от Господ ябълка. Или загубената обувка от чифта. Или… сравнения бол. Понякога се налага доста да поседиш в обувния магазин на живота, да пробваш, да разтъпкваш, да си разраниш краката, да ти отеснеят или да ти се разхлопат обувките, докато намериш пантофката на Пепеляшка. Или изобщо да не я намериш.
Номерът на китайката дава заето!
Такъв е животът. Някои са прекалено претенциозни, други обичат да колекционират обувки, трети си мислят, че просто трябва да не ходят боси, независимо от цената. Но като видиш, че не става и не става, че вместо на мечтания номер си попаднал на грешен и той се изхлузи от крака ти – какво правим тогава? Стъпваме на студения под върху камъчета, кабърчета, стъкълца от разбити илюзии и локви сълзи и сополи.
Дотътряме се до разхвърляното празно легло и прегръщаме възглавницата. Изливаме душевната си мъка върху рамото на най-добрата си приятелка, оплюваме този мръсен гад, който не ни е заслужавал. Сядаме на високото столче в бара и давим мъката си в чашата горчив коктейл, дето трябва да си я изпием и поръчваме нова чаша. Всеки преживява разделите различно, но те винаги се случват по един и същ начин: единият престава да обича. Другият продължава, нерядко се нахъсва още повече, вкопчва се като репей в износеното чувство и не иска контрата да остане в него.
Нормално е да не иска, ама в тия работи обикновено отговорът е „Много искаш!”. С насмешлив, с груб, със състрадателен или укорителен тон, но няма друг отговор. Обаче ние не го приемаме. Как така ще се примирим? Ами нормално е да направим точно това. Обаче сърце пусто не трае да гледа как довчера любимият човек, е вече в други обятия. Ах, как се преживява това! Реално погледнато – трудно. Понякога, когато е придружено с предателство – много, много трудно. И дълго.
Проба – грешка – проба… Грешка в системата!
Няма рецепта за преодоляване. Сам трябва да си намериш изцелителния мехлем, с който да превържеш сърцето си, хирургическия конец, с който да зашиеш половинките му, пък да оставиш времето или новата любов да свършат останалото. Някои рани са дълбоки и за цял живот, други заздравяват след седмица и даже не се обаждат при случайна среща с бившите, зависи каква точно любов ти се е паднала и после разпаднала.
Защото има и такива, след приключването на които въздъхваш с най-светлото облекчение и благодариш Богу, че леко си се отървал. Но всяка любов оставя спомени. Добри или лоши, сладки или горчиви, прекрасни или ужасни – сърцето помни, колкото и да иска да забрави. И в късна доба, в незнаен час, в мирова скръб или в дива радост, ръката ти посяга да набере номера на мадам или мистър Екс. Ей тъй, да чуе гласа, да провери трептенията му, да му натрие носа или да… каквото там ви идва на ума. Скука, завист, болка, отмъщение, подигравка, молба, надежда.
О, познавам много и мъже, и жени, които в пристъп на две питиета повече, звънят на бившите. Особено ако не са изтрили номера на телефона след номера, който са им скроили тези бивши, превръщайки се в такива. О, била съм свидетел на жалостиви подпитвания, на съскащи обвинения, на гукащи обяснения колко добре се чувствам с настоящия, на какво ли не, но всичко това никога не е било от полза. Дразниш само с обаждането си, не и с колко по-добре си, в сравнение с преди. Или колко по-зле си. Все тая.
Любовник и любим – не бъркай понятията!
Този, който си е тръгнал от теб, не се интересува от живота ти без него, освен от приличие, но не и в работно време или посред нощ. С подобни действия само затвърждаваш убеждението, че много правилно е било решението да се разделите. Унижението си остава за теб. Дори и да го правиш тайно, без свидетели. И никой не може да ти го спести, защото твоят пръст набира и набира номера, докато ответната страна си изключи телефона.
Реви, псувай, кълни, изривай земята ако щеш, не помага. „Телефонът на абоната е изключен или е извън обхват.” Това е положението. Номерът е зает от момента, в който връзката между двама, вече бивши любими, е изчерпана. Едностранно или двустранно, няма значение. Битият бит, и така нататък, ближи рани и се хващай в ръце. Любов до гроб, от която единият си е отишъл, не е любов, а спомен. Спомените са хубаво нещо, ако не ги превърнеш във фикс идея. Тогава вече са болестно състояние. Циклофрения. Просто превърни центробежната си сила в центростремителна.
Никой не може да живее в кутия от обувки, пълна със стари снимки. Но да си купиш нов чифт и да продължиш напред значи да го живееш този живот, защото друг нямаш. Кръстосай крак върху високото столче и се огледай в огледалото зад бара. Може би ще срещнеш нечий поглед и, неоткъсвайки очи от него, ще прекъснеш връзката със стария номер. Обикновено така се получава, но трябва първо да вдигнеш нос от дисплея. „Умните” телефони не трябва да ни правят глупави.
