Михаела Петрова
Какво й трябва на една жена?
Едва ли някой някога ще намери отговор на този въпрос.
Ако попитате едновременно хиляда жени какво искат сега, точно в този момент, ама честно... много ще се объркате.
Дори и защото повечето ще кажат: „малко мир и спокойствие“, но всички около тях от собствен опит знаят, че именно жените умеят да създават напрежение. Дори и поради факта, че не винаги е ясно какво искат. И стават кисели. Или пък ревливи.
Особено когато са получили желаното, но после се оказва, че не са си го представяли точно така и съвсем не искат това.
Едно можем да кажем със сигурност – желанията ни са толкова противоречиви, че ние самите толкова често се оплитаме и объркваме в тях, че не ни е лесно.
А на тези около нас – съвсем.
Но по формулата на Айнщайн „опростявай, опростявай” стигнах до извода, че това, което помага на една жена да се чувства добре е когато има скука и ингрига едновременно.
Скуката е така нареченото „мир и спокойствие“. Желаем го постоянно, постигнем ли го, ни става леко скучно. Ценим го, несъмнено. Ще браним мира и спокойствието със сетни сили, но при трайното му установяване, се настанява и една известна досада.
Едно: „И сега какво?”. И ако насред това леко скучно, но успокоително статукво се появи интрига, тогава се събуждаме от унес. Отново ни става интересно.
Това е специалитет на кралиците на драмата. Те не могат да постигат мир и спокойствие ако преди това не е създаден проблем, който да трябва да се заплете много добре. Толкова добре, че да изглежда абсолютно неразрешим и да бъдат впрегнати в неговите мрежи и интриги всички приближени крале, рицари, придворни дами и слугини. В процеса на разрешаването на заплетения от кралиците на драмата проблем, тя изживява своя разцвет и разнообразни трансформации, докато накрая й стане скучно от проблема и не каже: „Добре, хайде стига. Обявявам мир и спокойствие“.
Отдъхването е временно. Приближените имат време да се наспят една-две нощи без да мислят дали на другия ден ще им бъде отрязана главата. И така, докато кралицата на драмата се е наситила на спокойствието в будоара си и не се появи в тронната зала, за да обяви на кралството си от приближени своя нов невъзможен за решаване проблем.
Има и по-смекчени вариации на релацията „интересно – скучно“. Интровертните дами не обявяват публично своите заплетени казуси и тегоби. Те ги вадят от скуката предимно вътрешно. Наричат го още „имам за какво да си мисля, докато върша всички мирни, приятни, но леко скучни неща“. Понякога го превръщат в изкуство. Пишат, рисуват, плетат..., но не винаги.
Напълно е възможно и само да се разхождат насам – натам с леко сумнамбулен и отнесен вид, да забравят ключовете си в колата, телефона в таксито, морковите на касата в супермаркета, ютията – включена. Понякога такава вътрешна интрига се крие зад отговора „нищо“, когато някой ги попита „какво ти е пък сега?“.
Онова страшното „нищо“, за което мъжете отдавна са наясно, че е едно „много голямо нещо“, което ще си остане пълна загадка, докато не дойде „денят на страшния съд”. Дотогава тя няма да обели дума и ще обяви всеки терапевт, който я съветва „да говори” за пълен некадърник и нещастник. Тя предпочита да изживява вътрешно всички трансформации, които кралицата на драмата изживява външно.
Основната разлика между тези два типажа е какво се случва на финала. Кралицата на драмата, въпреки че е способна да генерира проблеми като перпетум-мобиле, винаги остава на единственото място, което е приела за свое кралство. Ако поданиците я напуснат, тя ще си намери други, за да стовари върху тях всичките си забележки. Но тя винаги остава там, където има публика и прислуга, която й се връзва.
Вътрешната „драматуржка“ просто ще стане от мястото си в един обикновен слънчев четвъртък, който не предвещава буря и ще произведе гръм от ясно небе: „До тук бях. Отивам си“. Пред учудените погледи на всички, които не са взимали насериозно нейното „нищо“, заради навика, че то се появява и отшумява, ще затвори вратата, щ спусне завесата, ще изгаси осветлението и ще се отправи неясно накъде.
Има и един трети вид дами, които умеят да жонглират умело с тези състояния. Привлечени от приключението и интригата, те ще си я изживяват там, където тя се случва. Ще пътуват, ще флиртуват, ще си изберат вълнуваща работа, в която има постоянно движение и нови неща, ще си намират тайни любовници от време на време, ако това им помага да запазят постоянно ниво на присъстваща в живота им интрига.
Но винаги ще се грижат за мястото, където имат мир и спокойствие. Там ще съпреживяват своите приключения с хора, с които могат да си говорят, без да очакват тези хора да им решават проблемите. Те ценят факта, че споделянето е приятелско, неосъждащо, съпричастно. И това им помага съвсем отговорно да ценят и двете – и скуката, и интригата.
Знам, че тези текстове се четат и от мъже, затова ще ви посъветвам да си потърсите жена от третия вид. С първите две няма да може да се справите. Или винаги ще бъдете виновен, или ще свършите като неразбран и изоставен.
Единственото неудобство при третия вид е, че от самото начало ще трябва да знаете – само когато й давате свобода да си изживява своята „интрига“, както тя си я разбира, ще имате уютен и спокоен дом и жена, която казва на приятелките си: само за него мога да кажа, че го обичам.
Жените няма да съветвам нищо. Кралиците на драмата няма да разберат за какво говоря и веднага ще ме „изхейтят”. Тези с вътрешната интрига са окей и без да се обвързват трайно, така че не им пука какво ще кажа за обвързването. А онези, които живеят в относително „идеалния“ баланс, си го могат.
От опит знам, че дори и да ми кажат как го правят, няма да мога да го прекопирам, ако не ми идва естествено.
Освен това, както е казал народа „За всеки влак си има пътници”. Никой няма да е доволен, ако попадне сред компания, която не е от неговия натюрел. Избирайте си влаковете, за които сте. Това е единственото, което мога да ви кажа.
