Михаела Петрова
Как да се върна отново в играта като знам наизуст какво се случва.
В началото ще бъда развълнувана и изпълнена с надежда. Ще си правим хубави изненади, ще флиртуваме, ще си говорим до зазоряване, защото на тая възраст, сестро, вече не сме за сексуални шампионати. После ще си правим номера. Ще си изчезваме и ще се появяваме, ще гъделичкаме тръпката. Той ще се уплаши и аз ще плача.
С добро за сватовничеството...
Ще се радвам на сдобряването. Аз ще се уплаша и ще го разкарам. И дотам. Ще се уморя. То е като да отидеш в лунапарк с децата. Ще се качиш на едно страшно влакче, ама веднъж. След това ще ги пуснеш сами. Вестибуларният им апарат е по-стабилен. Мисля, че моят емоционален апарат е износен. Нямам сили за постоянни възходи и падения.
И най-вече, нямам енергия да понеса ежедневните малки предателства. Получаваш ги в пакет с всяка нова връзка. Не мога. Много искам, като се сетя за всички хубави моменти, за силата да покоряваш нови върхове, но само като си помисля за всички съпътстващи компромиси, си взимам хубавата книжка и си лягам в кревата.
Такива работи си говорихме наскоро с моя приятелка. След известно натрупване на бракове и недостигнали до брак интимни връзки, става все по-трудно да влезеш отново в играта. Съзнаваме и помним с топло чувство красивия и вдъхновяващ ефект от всяко преживяване на споделена радост. На припознаването на себе си в другия, придружено с доверието и усещането за подкрепа на неговата прегръдка.
Но помним и тъпотиите – особено онова, което тя нарече „ежедневните малки предателства”. Като се започне от предателските сутрини на първите срещи, когато нито ти, нито той сте убедени, че искате и утре да закусите заедно. Като продължим с всички компромиси, които започваме да правим заради удобството на другия.
Един от тях е храненето. Не се смейте. Това може да бъде много решаващо.
И не става дума само за здравословно и нездравословно. Когато двамата не са изграждали навиците си за хранене с години, разминаванията могат да бъдат много дразнещи. Още от прастари времена, интимната връзка се споява чрез храната. Дори е някак библейско онова „делим си залъка”. Още от времената, в които храната се е използвала, включително за да отровиш някого, генетично сме си закодирали убеждението, че споделената храна означава доверие помежду ни.
Ще дойде ред и на златната вода
И ако двамата имат различни хранителни предпочитания в една нова връзка, започнала, когато вече са на повече години, конфликтът ще е много бърз. И много базов. Познавам семейства, които след 20-годишен брак се разделят, защото тя е решила да му натрапва нови продукти, здравословни мазнини и е спряла да купува любимия му хляб с глутен. Връзка, при която тя си поръчва киноа със зеленчуци, а той – пуешко бутче с кисело зеле просто няма шанс в днешно време. Или връзка между пушач и непушач, между любител на алкохола и въздържател, между човек, който ходи на работа с костюм и хипстър.
Но мисълта ми беше за компромисите. Дори и когато има относително напасване между вкусовите предпочитания. Те нарастват все повече и повече с решението да задълбочите отношенията си. В пъзела се наместват роднини, деца, приятели, навици, създавани поотделно. При по-хармоничните двойки, всеки отстъпва по малко, но си дават и относителна свобода.Това обаче е някакъв учебникарски идеал.
По-често жените правят повече отстъпки от личните си нужди и предпочитан начин на живот. Не защото са по-слаби, а интуитивно – женската същност по условие е по-приемаща и някак може да се „разшири и да го поеме”. Във всеки един смисъл. Когато той прави повече компромиси, мъжествеността му започва да страда, възможно е дори да го докара до импотентност, а тя в крайна сметка, в един момент ще го нарече мухльо. Няма да й се занимава дълго с мекушави мъже.
През каквото и да преминаваме, имаме едно задължение – да се чувстваме щастливи
Когато хората са млади, е друго. Нямат все още силни изградени навици. В етап са, в който по-скоро се откъсват от стереотипите в семейството, в което са израснали и са склонни да опитват различни възможности. С по-голяма лекота приемат нови забавления, нова храна, приключения, които не са опитали. Но тогава пък не придават достатъчно тежест на мечтите си, особено когато ги зашеметят хормоните на взаимното привличане.
Тогава могат да се заслепят, че сега може да не мечтаят за едно и също, но с времето ще въвлекат другия като партньор в страстта си. Истината е, че това почти никога не става точно така. Обикновено отново жената успява да го излъже, че й е много интересно неговото увлечение по сърф, ветроходство, алпинизъм, планинарство, но с времето успява да сведе семейните почивки до четиризвезден хотел, заради децата. И евентуално да го остави да се пързаля само на ски.
Постепенно навикът на битовизма надделява. И неизбежно идва моментът, в който всеки се чувства предаден. От другия. Защото заради него е изоставил страстта и мечтите си.
Любов по време на земетресение
А единственото предателство е към себе си. Ти и само ти си предал своя копнеж, своя потенциал, своята страст.
Ето тези неща, порасналите момичета ги знаят. И затова им е трудно да влязат отново в играта на интимност. В играта на семейство.
Но и без това не можем. Така сме създадени. Да обичаме живота, когато радостта е споделена. Иначе ни е трудно да се вдигнем от леглото, за да ги сбъднем. Заместваме ги с изживяването от книжката и филма.
Трябва да се влезе отново в играта. Това е несъмнено. Този път разказах за пречките. Следващият път смятам да вдигна ниво и да дам идея как да стане. Без заплаха от компромис и предателство към себе си.
За фантомната болка, когато любовта си отиде от нас
