„Българската тревожност“ от Христо Хинков (изд. „Контекст“) търси обяснение за несъвпадението между средните нива на тревожност у нас в европейски и световен мащаб и високата смъртност на българите от психосоматични заболявания.
Как се обяснява несъвпадението на относително средните нива на тревожност у нас в европейски и световен мащаб с високата смъртност от сърдечносъдови, мозъчносъдови, онкологични и ендокринни заболявания, които по своята природа представляват психосоматични заболявания, т.е. са резултат от процес на трансформация на тревожността на телесно ниво?
В книгата е направен опит да се отговори на тези въпроси, като на основата на анализ на тревожността от различни гносеологични аспекти са приведени аргументи от историята, народопсихологията, епидемиологията и реакциите на българите към пандемията от COVID-19. Изводът е, че българите са народ, който винаги може да изненада изследователя със своята особеност и непредвидимост, за които обаче плаща немалка цена.